Prosphora Просфорите – печати за за хляб Символика и разпространение из българските земи. Иглика Мишкова Национален етнографски музей 2007.
Етнографски институт с музей към БАН
Просфори – печати за хляб
На корицата: Дървен печат за хляб. 1861 г. НЕМ Инв. № 18661. Надпис „Направи Анастас 12 октомври 1861 г.“ от гр. Пирдоп.
© Иглика Мишкова, автор
Каталог от изложбата „Просфора. Хляб и литургия”, проведена през 2007 г. в НЕМ – София.
Фотографии: © Иво Хаджимишев © Христо Мишков © Габриела Цекова, превод
Използвани са материали от: Фотографски архив на Света гора Национален Археологически Институт и Музей при БАН Национален Църковен Историко-археологически Музей Национална Галерия за Изобразително Изкуство Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – гр. Смолян Регионален исторически музей – гр. Варна, отдел „Археология“ Частни предмети
Оформление и предпечат: „Есенес“ ЕООД ЕИМ при БАН София, ул. „Московска“ 6а тел. (++359 2) 988 19 74, факс (++359 2) 980 11 62 E-mail:
[email protected] http://ethnography.cc.bas.bg/
ISBN 978-954-8458-32-0
Prosphora
П
росфорите — символика и разпространение Хлябът винаги е бил на особена почит при земеделските народи и поради това е наситен със сакрален смисъл. В архаичните и антични общества като жизненоважна основна храна хлябът се свързва с множество божества и играе важна роля в ритуали и жертвоприношения. В Древен Египет принасяли в жертва хляб, благославян от жреците. Той е навлязъл силно и в християнската митология. В Библията се казва, че той „укрепва сърцето на човека“ (Псалтир 103:15), а още в Стария завет са споменати думите на Бог към Адам след грехопадението: „С пот на лицето ще ядеш хляба си…“ (Битие 3: 19). В отделни книги на Стария завет също се споменава за ритуални хлябове. В българската традиционната култура хлябът е обект на култ. Той не е просто един от продуктите на трапезата, а своего рода венец на земеделския труд. Това го превръща в продукт, наситен със символно значение. Не случайно народът ни смята, че „от хляба поголямо няма“. Битува и поверието, че не бива „къща без хляб да замръква“, защото това носи зло за дома. Хлябът е основната храна в традиционното общество и се смята, че когато в един дом има хляб, има всичко. На него хората гледат като на свят предмет — преди да се яде, човек трябва да се прекръсти, като се изпусне или настъпи хляб, той се целува. Над хляба се
Просфори. Печати за хляб
P
rosphora — symbolism and distribution Bread has always been held in high esteem among agricultural peoples and that is why it has sacred meaning. In paganism as vital basic food, bread is associated with a number of gods and plays a key role in rites and offerings. In Ancient Egypt, bread blessed by priests was offered as a sacrifice. This was to a great extent embraced in Christian mythology as well. The Bible reads that it ‘strengthens man’s heart’(Psalm 103:15), while the Old Testament quotes the words in which God addressed Adam after the original sin: ’By the sweat of your face, you shall eat bread…’ (Genesis 3:19). Different books of the Old Testament also refer to ritual bread. In Bulgarian traditional culture, bread is an object of cult. It is not only one of the products on the table, but it is also some sort of the crown of agricultural labour. As a result it turns into a product of rich symbolic meaning. It is not by chance that Bulgarian people believe that ‘no one is bigger than bread’. There is also the belief that the household should not be short of bread when the night falls, because this brings evil to the house. Bread is the basic food in traditional society and people believe that when the household has bread, it has everything. People regard it as a sacred object — before the meal, one has to cross oneself; when bread falls on the ground or someone treads on it, they kiss it. People swear
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
Prosphora
Просфори. Печати за хляб
кълнат, трохите от хляба не могат да бъдат тъпкани с крака или хвърлени на боклука, защото това съставлява най-голям грях. В традиционната обредност хлябът заема централно място. Той е приет като свещен в народната култура, той е безкръвна жертва и главно обредно-магическо средство в празници, ритуали и обичаи. Важен е фактът, че въпреки голямото регионално многообразие и практики, приготовлението и консумацията на обреден хляб във върхови моменти от календарния и човешкия жизнен цикъл е разпространено навсякъде по етническата територия, и е живо и до днес. Човек идва на този свят с хляб, с хляб се маркират основните моменти от живота му и си отива от него пак с хляб. Преди всяко ядене в българските къщи в продължение на векове се е произнасяла молитвата „Отче наш“, където четвъртото прошение е „насъщния ни хляб дай ни днес.“ С хляб, получил небесната благословия, се извършват чудеса в Библията. Такъв е случаят с чудотворното насищане от Христос на 5000 души с пет хляба и две риби и на 4000 със седем хляба и няколко риби (Мат. 14:17–21; 15:36–38). В „Безименно житие на Св. Йоан Рилски“, както и в житието на българския светец, написано от Патриарх Евтимий, се разказва за подадения от Ангел господен на Св. Йоан Рилски хляб, с който той насища дружина от гладни ловци. Изглежда, че разказът за евангелското чудо за „умножението на хляба“ е бил твърде разпространен през Средновековието, защото става основа и за едно друго чудо, записано от Теофилакт Охридски във връзка с чудотворствата на Тивериуполските мъченици. Дуйчев Иван, Рилският светец:125 Христос сам определя себе си като „живия хляб, слязъл от небето, който яде от този хляб, ще живее во веки, а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света“ (Йоан 6:51), „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него“ (Йоан 6:54). По този начин имаме едно преосмисляне на схващането за хляба и за християните той се превръща в символ на Христос и неговата саможертва, отдадена за спасението на човечеството. Така хлябът застава и в центъра на богослужението.
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
on bread, crumbs of bread cannot be treaded upon or thrown in the garbage, because this constitutes an unforgivable sin. Bread has a central role in traditional rites. It is considered sacred in folk culture; it is a bloodless sacrifice and it is mostly a ritual and magical vehicle in ecclesiastical holidays, rituals and customs. An important fact is that despite the great regional diversity in practices, the preparation and consumption of ritual bread in sublime moments of calendar and human living cycles is popular everywhere within the ethnic territory, and this is observed even today. Man comes to the world with bread; bread marks the major moments in one’s life as well as the moment when one leaves the earth. Prior to every meal in Bulgarian home, the household used to read the Lord’s Prayer for centuries, where the fourth petition is ‘Give us today our daily bread’. In the Bible, heavenly blessed bread works wonders. This is the case when Christ miraculously fed 5000 people on five loaves and two fish and 4000 on seven loaves of bread and some fish (Matthew 14:17–21; 15:36–38). ‘Anonymous Passional of St. John of Rila’, as well as the life of the Bulgarian saint written by Patriarch Evtimii, give an account of the bread given to St. John of Rila by the Lord’s Angel, and so he fed a group of hungry hunters with it. The story about the Gospel miracle for the ‘multiplication of bread’ seems to have been so popular in the Middle Ages that it became the basis of another miracle, written down by Theophylactus of Ochrid in relation to the miracles of Tiberiopolian martyrs. Christ describes Himself as ‘the living bread which came down from heaven, if any man eats of this bread, he shall live forever: and the bread that I will give is my flesh for the life of the world’ (John 6:51), ‘He that eateth my flesh and drinketh my blood abideth in me and I in him.’ (John 6:54). Thus we find evidence for the reconsideration of the imagery of bread; actually, for Christians it turns into a symbol of Christ and His sacrifice made for the salvation of mankind. Thus bread comes in the centre of worship.
Prosphora
Хляб и литургия Православната църква има седем тайнства: св.св. Кръщение, Миропомазване, Причастие (Евхаристия), Изповед (покаяние), Свещенство, Брак, Елеосвещение (маслосвет). Хлябът е в сърцевината на Евхаристията — основополагащо тайнство, при което вярващият приема Христа под вид на хляб и вино, след като те са били претворени от Св. Дух в тяло и кръв Христови, като по този начин се осъществява съединение с Христа. Смята се че това тайнство е установено от самия Иисус Христос на Велики четвъртък по време на Тайната вечеря, когато той причастил учениците си за първи път. Евангелистът Марко разказва за това: „И когато ядеха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, (яжте), това е Моето тяло“ (Марко 14: 22–25). Тази сцена заема важно място в литургията — сърцевината на православното християнско богослужение. Това е и причината над входа на олтара в православните църкви, в близост до Царските двери да бъде поставена икона, изобразяваща Тайната вечеря. Литургията (от гръцки означава обществено дело, служба. С течение на времето тя е получила значение на обществено богослужение, по-специално на тайнството Св. Евхаристия, Св. Причастие) символично изобразява по-важните моменти от земния живот на Господа. В нея участва и ритуал на безкръвно жертвоприношение. През време на Св. Литургия чрез приемането на св. Причастие във вид на хляб и вино, се приемат тялото и кръвта Христови, акт, посредством който се осъществява общението с Бога. За вярващия едва ли има нещо поважно. Православната литургия се състои от три части: Проскомидия, Литургия на оглашените и Литургия на верните. Думата проскомидия е гръцка и означава принасяне или донасяне. Тази част от Литургията е наречена така, защо-
Просфори. Печати за хляб
Bread and Liturgy There are seven sacraments in the Orthodox church: Baptism, Chrismation (Confirmation), Communion (Eucharist), Confession (Repentance), Holy Orders, Marriage, Anointment. Bread stands in the core of Eucharist — the central sacrament, where the believer accepts Christ in the form of bread and wine, after they have been transformed from the Holy Spirit in Christ’s body and blood, and thus attains union with Him. This sacrament is believed to be introduced by Jesus Christ Himself on Holy Thursday at the Last Supper, when his disciples received Holy Communion for the first time. Mark the Evangelist describes it as follows: ‘And as they were eating, he took bread, and blessed, and broke it, and gave it to them, and said, ’Take; this is my body.” (Mark 14:22–25).
This scene has a central role in liturgy — the core of the Orthodox service. That is why above the entrance to the altar in Christian churches, near the Holy gates there is an icon of the Last Supper. The liturgy (from Greek it means public work, service; over time, it acquired the meaning of public service, and Holy Eucharist, Holy Communion, in particular. ) symbolically presents the
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
„Тайната вечеря“, стенопис от Боянска църква ‘The Last Supper’, Boyana church
Prosphora
Просфора — Хилендарски манастир Prosphora — the monastery of Hilendar
Просфори. Печати за хляб
то древните християни, като отивали на Литургия донасяли със себе си хляб и вино за извършване на тайнството. Поради това и самият хляб се нарича просфора — приношение. По-късно донесените от вярващите хлябове били заменени от специални обредни хлебчета, приготвяни в самата църква, манастир или от упълномощен от църквата човек, отговарящ на определени изисквания. В проскомидията просфората става символ на самия Христос. В ритуала служащият свещеник изважда с копието средната част на просфората, наречена Агнец, изрязва и други по-малки частици в чест и памет на Св. Богородица и на деветте чина Божи угодници: ангели, пророци, апостоли, светители, мъченици, преподобни и др., изрязва също частици за духовната и светската власт, за живи и покойни християни. Агнецът напомня страдащия Христос — както в Стария завет за негов предобраз е служело пасхалното агне, което евреите, по Божия заповед, заколвали и изяждали за спомен на избавлението им от робството в Египет. Макар че в Православната цъ р к в а Литур-
С имволика
и
разпространение
major moments in God’s earthly life. It includes also the rite of the bloodless sacrifice. At the Holy Liturgy, through receiving communion in the form of bread and wine, one receives the body and blood of Christ, an act through which one achieves union with God. For believers, there can hardly exist anything of greater importance. The Orthodox liturgy consists of three parts: Proskomedia (Service of Preparation), The Liturgy of the Catechumens and the Liturgy of the Faithful. The word Proskomedia is Greek and stands for offering or gift. This part of the Liturgy is called so, because when going to the Liturgy, early Christians brought with them bread and wine for the sacrament. That is why bread itself is called prosphora — offering. Later the loaves of bread brought by believers were replaced by special ritual bread, baked by the Church itself, the monastery or someone delegated by the church, who meets certain requirements. In Proskomedia, prosphora becomes the symbol of Christ Himself. In the rite, the priest takes with the spear the middle piece of the prosphora, called Lamb and cuts other smaller morsels in honour and memory of Virgin Mary and the nine orders of God’s disciples: angels, prophets, apostles, saints, martyrs, reverends, etc.; he also presents pieces of spiritual and earthly power for living and dead Christians. The Lamb reminds of suffering Christ — as in the Old Testament its prototype was the paschal lamb, which by God’s order the Jews killed and ate to commemorate their salvation from slavery in Egypt. Although in the Orthodox church, the liturgy is carried out with more prosphoras (up to five), in fact, the sacrament of Eucharist is performed with only one — one loaf of bread because all believers in Christ represent one body of Christ. This is justified in St. Apostle Paul’s words: ‘For we being many are one bread, and one body: for we are all partakers of that one bread’ (1 Corinthians 10:17). The second part of the liturgy when believers get ready for the sacrament, was
Prosphora
гията се извършва с повече просфори (до пет), всъщност за тайнството Евхаристия се употребява само една, един хляб, тъй като всички вярващи в Христа съставят едно тяло Христово.Основание за това се търси в думите на Св. Апостол Павел: „Един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб“ (1 Кор. 10:17). Втората част на Литургията, по време на която вярващите се подготвят за тайнството, древните християни нарекли Литургия на оглашените, защото заедно с ония, които са кръстени и имат правото да се причестят, на нея се допускат да присъстват и оглашените, т.е. готвещите се за кръщаване, и каещите се, т.е. тези от вярващите, които заради сторени тежки грехове не се допускат до причастие. Литургията на оглашените започва с прослава на Св. Троица и се състои от молитви, песнопения, четене от апостолските книги и от Евангелието и завършва със заповед — оглашените да излязат от храма. След Литургията на оглашените започва онази част от Литургията, по време на която се извършва тайнството Евхаристия. Тази част се нарича Литургия на верните, защото на нея присъстват само имащите право да се причестят. Кулминационен момент в нея са думите, които Иисус Христос казва, когато установява тайнството: „Вземете, яжте, това е Моето тяло… Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет“ (Мат. 26:26–28). Следва призоваването на Св. Дух и благославянето на Даровете — хляба и виното, като свещеникът ги благославя, а всичко това е придружено от песен на църковния хор. Това е свещенодействие, при което хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови. Това всъщност е и невидимата част на тайнството Евхаристия. Към невидимата страна на тайнството се отнася и това, че вярващите, причестявайки се със Светите тайни, влизат в тясно единение със самия Христос и в него стават съобщници на вечния живот. Евхаристията не е само тайнство, което съединява вярващите с Христа, но и жертва, принасяна за живи и мъртви. Апостолите и първите християни прис-
Просфори. Печати за хляб
called by people in the past Liturgy of the Catechumens, because together with people who were baptised and were entitled to communion, it was open also to Catechumens, people who were about to be baptised, and or to repent, that is believers who were not allowed to receive communion due to cardinal sins. The Liturgy of the Catechumens starts with the glorification of the Holy Trinity and consists of prayers, chants, reading of Apostolic books and the Gospel and its end is marked by an order — the Catechumens must leave the temple. Following the Liturgy of the Catechumens begins the part of the Liturgy when the sacrament of Eucharist is performed. This part is called the Liturgy of the Faithful, because it is attended only by people who have the right to communion. Its climax is in the words, which Jesus Christ says when introducing the sacrament: ‘Take and eat; this is my body… Drink from it all of you. This is my blood of the covenant’ (Matthew 26:26–28). This is followed by the call for the Holy Spirit and the blessing of the Gifts — bread and wine; the priest blesses them; and the benediction is accompanied by a chant of the church choir. This is a religious rite in which bread and wine are transformed into Christ’s body and blood. In fact, this is also an invisible side of the Eucharist sacrament. As an invisible part of the sacrament, it concerns also the fact that believers receiving communion in the Holy Mysteries enter in union with Christ Himself and there they become one in eternal life. The Eucharist is not only a sacrament that unites believers in Christ, but also a sacrifice, offering for living and dead. The Apostles and the early Christians turned to Holy Communion every Sunday. Today the church encourages the laity to receive communion at least once a year. The sacrament is accessible to everyone who is baptised and anointed, and adults have to get ready for it through prayer and fasting, with clear conscience after the sacrament of Confession. In Proskomedia, every detail and gesture has a symbolic meaning. The priest makes the sign of a cross with a spear on the prosphora up to three times and utters the words: ‘In honour
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
Prosphora
Просфори. Печати за хляб
тъпвали към Св. Причастие всеки неделен ден. Днес църквата приканва миряните да се причестяват поне веднъж годишно. Към тайнството могат да пристъпват всички, които са получили Кръщение и Миропомазване, като за възрастните има изискване да са готови чрез пост и молитва и очистили съвестта си в тайнството Изповед. В проскомидията всяка подробност и жест имат своето символно значение. Свещеникът прави кръст с копие върху просфората до три пъти и произнася думите: „Во возпоминание Господа и Бога и Спаса нашего Иисуса Христа“, което значи, че това е хляб — жертва на Господа за възпоминание на страданията и смъртта Му. А спасителните му дела се изобразяват с разрязването на просфората. Централната частица се нарича Свети Агнец и означава тялото Христово. На дискоса се приготвя, освещава и раздробява Светия Агнец. Дискосът напомня за яслите, на които е положен Божественият младенец и гроба на Спасителя. Първоначално Агнецът се полага обърнат с печата надолу след думите на дякона: „Принеси в жертва“, след което свещеникът го разрязва кръстообразно, като произнася: „Отземи греховете на света“. Отново обръща Агнеца с печата нагоре, пробожда го с копието от дясната страна, така както един от войниците пробожда Христос и изтича кръв и вода. Свещеникът получава от ръцете на дякона Света чаша, наречена потир, вода и червено вино ведно с думите: „Благослови, владико, святото съединение“. След позволението на свещеника дяконът влива виното и водата в потира. После свещеникът вади триъгълна частица в чест на Св. Богородица и я поставя вдясно на Агнеца. След това се вадят 9 триъгълни частици за 9-те евангелски чина- за апостолите, светителите, мъчениците, преподобните, безсребърниците, Св. Йоан Кръстител, Св. Боготци Йоаким и Ана, светията на деня, патрона на храма, както и частица за Св. Василий Велики или Св. Йоан Златоуст в зависимост чия литургия се служи. Тези частици се полагат отляво на дискоса. Вадят се частици за живи и умрели несъвършени членове на църквата.
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
of God and the Lord and the Saviour our Jesus Christ”, which means that this is bread — God’s sacrifice — to commemorate His suffering and His death. The cutting of the prosphora stands for the salvation deed. The central piece is called the Holy Angus Dei and represents the body of Christ. The Holy Angus Dei is prepared, sanctified and dissembled on the collection plate. The collection plate resembles the manger where lay the holy infant; it also stands for the Saviour’s tomb. Initially, the Lamb is laid with the stamp downward after the deacon’s words: ’Offer a sacrifice”, afterwards the priest cuts it off in a crosslike shape, saying: ’Take away the earthly sins”. Then he turns the Lamb upwards again, stabs it with the spear from the right side, the way one of the warriors stabbed Christ and then blood and water dribbled. The priest receives from the deacon’s hands water and red wine and a Holy grail called chalice, together with the words: ’Bless, you bishop, the holy union.” After the priest’s permission, the deacon pours wine and water in the chalice. Afterwards, the priest takes out the triangular piece in honour of Virgin Mary and leaves it at the right side of the Lamb. This is followed by 9 triangular morsels for the 9 evangelical orders — apostles, saints, martyrs, reverends, the poor, St. John the Baptist, St. Joachim and Anna, the Saint of the day, the patron of the temple, as well as a morsel for St. Basil the Great or St. John Chrysostom, depending on the type of the liturgy. These chunks are laid down at the left side of the collection plate. Chunks for the dead and living sinful members of the church are taken out. The priest takes out a morsel for the living. Since the morsels of the living and the dead as well as for the saints do not have a sanctifying effect, they do not turn into Christ’s body and are not given to believers as communion; they are only gifts, offering and sacrifice as a sign of gratitude. Only the Lamb has such an effect as a sacrifice of Christ’s body. The observations of murals in various temples in relation to the depiction of the Last Supper show that there are triangular pieces of bread in front of Christ’s disciples. Such loaves of bread are depicted also in the murals of the Boyana Church, St. Sofia Temple in Ochrid and the
Prosphora
Свещеникът си вади частица от тези на живите. Понеже частиците за живите и умрелите, както и за светиите, нямат осветяващо и очистващо действие, те не се преобразяват в тяло Христово и не се дават на вярващите за причастие, те са само дарове, приношения и жертви за благодарност. Такова действие има само Агнецът като жертва и тяло Христово. При наблюдения на стенописи в различни храмове при представянето на Тайната вечеря има изобразени парчета триъгълни хлябове пред учениците на Христос. Такива хлябове има изобразени в стенописите на Боянската църква, храма „Света София“ в Охрид и най-старата църква на Атон — Протатон. Когато отрязаните триъгълни частици се поставят над дискоса, над него се закрепя звездицата. Това са два метални полуобръча, съединени в кръст, като чрез звездицата Агнецът е предпазен от допир с покровеца. Звездицата напомня за звездата, която при раждането на Христос се спира на мястото, където се намира Младенеца. Освен в литургията, просфори се използват и за други богослужебни нужди. По подражание на апостолския обичай монасите от Рилския и някои от атонските манастири извършват т.нар. „Чин на Панагия“ (Всесвятая Богородица) в неделните или празнични дни. Преди вечеря в манастирската трапезария се отнася хляб „просфора“. От централната част се отрязва триъгълна частица и се поставя върху дискос над пешкир. Клисарят взема благословение от игумена на манастира и след това възнася триъгълната частичка хляб над „панигиара“ (двустранна резбована иконка с образа на Св. Троица от едната страна и Св. Богородица от другата). Тази частица се оставя на иконата с образа на Св.Богородица, придружена от съответни молитвени реплики, а под звуците на песента „Достойно есть“ клисарят поднася дискоса с частичката към всеки монах да си вземе в чест на „Панагиос“ (Света Богородица). Тази частица е претвореното тяло на Божията майка, с която се съединяват монасите. На всяка ежедневна служба се приготвя
Просфори. Печати за хляб
oldest church of Mount Athos — Protaton. When the triangular pieces are placed over the collection plate, a star is put over it. These are two metal semi-circles, assembled in a cross, and through the star, the Lamb is protected from the touch of the shroud. The star resembles the star that at Christ’s birth stopped over the place where the infant was. Apart for the liturgy, prosphoras are used also for other purposes of the service. Like in the apostle’s customs, the monks of the Rila Monastery and some of other Athos monasteries perform the so-called ’Honour of Panagia” (St Virgin Mary) on Sunday and on holidays. Before dinner people bring to the monastery’s dining room bread, ’prosphora”. From the central piece is cut off a triangular piece and is put on the collection plate over the cloth. The sexton receives the monastery abbot’s benediction and then he lifts the triangular slice of bread over the ’panigiara’ (double-sided carved icon with the image of the Holy Trinity at one side and Virgin Mary at the other). The slice is placed on the icon at the side of the image of Virgin Mary, accompanied by the prayer, while under the accompaniment of the song Worthy Be It, the sexton serves the collection plate with the slice towards every monk, who takes it in honour of Panagia (Virgin Mary).
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
Дискос, копие и звездица — НЦИАМ Discos, spear and star — NEHAM
Prosphora
Просфори. Печати за хляб
„просфора“ от долната част на която (без печат) се дава т.нар. „нафора“ на вярващите, които я поемат на гладно. Както се вижда печатът, който се полага върху хляба, няма просто декоративен характер, а до голяма степен определя смисъла на сакралните действия.
This slice represents the transformed body of the Mother of Jesus, with which the monks unite. For every daily service, there is a prosphora made from the lower part (the one without the stamp) and it is given as the so-called andidoron to believers who take it on an empty stomach. It is obvious that the stamp put on the bread is not of decorative nature, but to a large extent it determines the meaning of sacred actions.
П
рирода и употреба на печати и калъпи за хляб Разбира се, печатите за хляб не са само християнски „патент“, но в православието просфорните печати са получили централна роля в богослужението. Още в древността са познати различни специални калъпи за хляб от дърво, камък или друг материал, които, положени върху хляба, му придават форма или декорация. Така, както един печат върху документ му придава автентичност, така и поставянето на печат върху хляба за църковни нужди му дава символна идентичност. Един и същ метод за приготвяне и печене на хляб е ползван от първите християни за ежедневния им хляб и за богослужебния. Тази традиция се запазва в източното богослужение, докато при католицизма към причастието се подхожда по различен начин. „Древен обичай в източната църква е върху приготвения за причастие хляб да се отпечатва формата на кръст, която се изрязва, освещава и запазва за тайнството. Останалите части от хляба се благославят, нарязват се на малки парченца и след като свърши църковната служба, се раздават на народа. Първообразът на този обичай те извличат от Апостолите и тълкуват онези места в Светото писание, където се споменава за продължаване на молитвите и раздробяване на хляба (Деяния 2, стих 42), като отнасящи се именно към този благословен хляб.“, открива като нещо любопитно британският дипломат Пол Рико в труда си „Сегашното състояние на Османската империя и на гръцката църква (ХVІІ век), издаден в Лондон през 1668 г.
10
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
N
ature and use of bread stamps and casts Of course, bread stamps are not restricted to Christianity only, but in the Orthodox religion, prosphora stamps have gained a central role in the service. It was as early as ancient times that various special casts for bread were used, made from wood, stone or other material; and laid on bread in order to shape it or decorate it . The way a stamp lends authenticity to a document, the stamp on bread for the purposes of the church also attributes a symbolic identity to it. One and the same method of preparation and baking of bread is used by early Christians for their daily loaf of bread and for the loaf needed at the service. This tradition is preserved in the eastern liturgy, while the Catholic church treats communion in a different way. In his works The Present State of the Ottoman Empire and Present State of the Greek, (XVII) (1668) British consul Paul Rycaut says that one of the ancient customs in the Orthodox church consists in a cross branded on prepared communion bread, which is made, sanctified and kept for the sacrament. The other pieces of the bread are blessed, sliced into small morsels and after the end of the service, given away to the people. The prototype of this custom comes from the Apostles and people here interpret these parts of the Holy Scripture that mention the continuation of prayers and distribution of bread (Acts 2:42), saying that they refer namely to communion bread. These are the curious findings of Paul Rycaut .
Prosphora
Приготвяне на просфорите За вярващия просфората не е просто хляб. Затова и всичко около нея е наситено с многопластова религиозна символика. Хлябът „просфора“ се приготвя само от чисто пшеничено зърно, защото Сам Господ се уподобява на него (Йоан 12:24), а пшениченото семе е Словото Божие (Лука 6:11). Хлябът, който се използва за вещество на тайнството Евхаристия, трябва да бъде пшеничен по примера на хляба, използван на Тайната вечеря. В православието той трябва да е квасен, а не пресен, както при католиците. Както е известно, около заквасването на хляба за причастието са се водили вековни богословски спорове и това е един от проблемите, допринесли за схизмата между двете основни християнски деноминации. В православието за замесването на хляба се използва квас. Той дава душа на хляба. Брашното, замесено с квас, символизира човешката душа, водата символизира кръщението, а солта — ума и учението на Словото Божие. Хлябът, замесен от пшеничено брашно и квас напомня, че Словото Божие е съвършено, а изпичането му на огън е знак за това, че Бог се съединява с нас и ни дава помощ и съдействие. Около самия квас също има ред изисквания. В Зографския манастир „Свети Георги“ на Света гора нов квас се захваща на Кръстовден като водата се събира от босилека на празничния водосвет. Той се пази и поддържа цяла година, разказа монахът Даниил, който в момента се грижи за просфорите на манастира. Хлябът просфора у нас, а и в Света гора, се състои от два еднакво големи тестени кръга, които се слепват и върху горния се нанася печат. Eпифаний, епископ на Кипър още в 403 г., препоръчва именно кръглата форма на хляба. Тя се се е запазила до днес в източноправославните ритуали. А двете парчета символизират двете воли и двете природи на Хрис-
Просфори. Печати за хляб
Preparation of prosphoras For believers, the prosphora is not just bread. That is why everything related to it is rich in multilayered religious symbolism. The prosphora is prepared only from pure wheat, because God Himself compares himself to it (John 12:24); meanwhile the seed is the Word of God (Luke 6:11). Bread used for the substance of the sacrament of Eucharist, should be made of wheat like the bread used at the Last Supper. In Orthodox Christianity, it should be leavened, and not fresh as it is according to Catholic traditions. It is well known that long discussions have been conducted in relation to the leavening of communion bread and this is one of the issues contributing to the schism between the two major Christian denominations. In Orthodox Christianity yeast (leaven) is used for leavening bread. It gives soul to bread. Flour kneaded with leaven symbolises human soul, water represents baptism, while salt — the mind and the preaching of the Word of God.
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
Приготвяне на просфори — манастира Симонопетра Preparation of prosphora — monastery of Simonopetra
11
Prosphora
Просфори. Печати за хляб
тос — божествената и човешката. Централно място в просфорния печат заема квадрат с вписан кръст. В горния ред се изписва ИС ХС, а под тях НИ КА — което означава Иисус Христос побеждава. Този квадрат се нарича Агнец и е символ на саможертвата на Христос. Българската и гръцката православна църква за причастие употребяват една просфора, един хляб, тъй като всички вярващи съставляват едно тяло Христово. Парчетата от долната част на хляба се нарязват и се раздават на вярващите, които могат да ги носят по домовете си. У нас те се наричат нафора. Руската православна църква използва в литургията пет просфори като спомен за чудното насищане на 5000 души с пет хляба. Интересно е и това, че в Русия просфорните се продават в църковния магазин, а вярващите купуват по две хлебчета — едно за здраве, едно за упокой. Свещениците ги внасят в олтара, а след благославянето им се връщат на вярващите, които ги носят по домовете си и ги консумират с чай. Освен върху просфорите — хлябовете за причастие, печати се полагат и върху други обредни хлябове, ползвани при различни поводи и обреди. От религиозна гледна точка става дума за различни неща. Има разлика между Светите тайнства и обредите, въпреки че когато говорим за църковни обреди като водосвет, панахида, опело или молебен, все става дума за свещенодействия. При тайнствата вярващите получават дарове на Св. Дух и Божия благодат, а обредите се извършват за засилване и укрепване на вярата
12
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
Bread kneaded from wheat flour and leaven reminds people that the Word of God is perfect, while baking with fire is a symbol that God unites with us and gives us help and assistance Leaven itself is related to a number of debates. In the Zograph Monastery of St. George in Mount Athos, new leaven is put on Krustovden (the Holy Cross Day); water is collected by sweet basil at the holy water sanctification. It is kept and preserved for the whole year, says Monk Danail, who is currently in charge of prosphoras at the Monastery. Prosphora bread here as well as in Mount Athos, consists of two equal in size doughy circles that are glued and there is the stamp on the upper piece. In 403, Epiphanius, bishop of Cyprus, advised namely on the round shape of bread. It is preserved even today in Orthodox rites . And the two pieces symbolise the dual wills and nature of Christ — divine and human. A square with an inscribed cross has a central position in the prosphora. In the upper part there is written ИС ХС, while beneath — НИ КА — which stands for Jesus Christ vanquishes. The square is called Lamb and symbolises Christ’s sacrifice. The Bulgarian and the Greek Orthodox churches use one prosphora in communion, one loaf of bread, because all believers constitute one body of Christ. The parts of the lower piece of bread are sliced and distributed to believers who can take them home. In Bulgaria, this is called andidoron. The Russian Orthodox church uses five prosphoras in liturgy in honour of the miracle of feeding 5000 people with five loaves. Quite interestingly, in Russia, prosphoras are sold in church shops, and believers buy two loaves — one for health, the other for commemoration of the dead. Priests bring them to the altar, and after their benediction give them back to believers who take them home and eat them with tea. Apart from prosphoras — communion bread — stamps are laid also on other ritual loaves of bread, used on various occasions and customs. From a religious point of view, this refers to different things. There is a difference between the Holy Sacraments and customs, although
Prosphora
на християните и за моление за Божия милост и помощ. Освен в църквата, често срещана практика е върху домашни обредни хлябове, посветени на различни празници от календарния и жизнения цикъл, да се поставят отпечатъци със символи от просфорните печати. Обикновено те заемат централно място в композицията, а останалите елементи се разполагат около тях. Обредните хлябове по принцип са свързани повече с къщата и семейството, а не с църковното богослужение. Семантиката на обредния хляб е сбор от“семантиката на съставляващите го компоненти, от процеса на месенето и печенето, а също и от функционирането на готовия хляб“. При направата на обредните хлябове също има изключително важни изисквания. Замесването на хляба е един наситен момент като начало на поредицата от сакрални действията, свързани с даден празник. Обредните хлябове, върху които се поставя просфорен печат или дори само кръстен знак, задължително трябва да са квасени. Огромно значение се отделя на приготвянето на кваса. Той се прави или подновява на определен ден. Вярва се, че къща без квас не бива да остава, както и че ако жена откъсне от кваса и го изнесе навън от дома, ще се отнесе навън фамилното богатство. В някои случаи може да се вземе квас от чужда къща, но и съществуват табута за изнасянето му след залез слънце или ако в дома има млада булка, новородено или болест. Квас се взема от друга къща, ако има смърт във фамилията или се подменя на годината от смъртта. Има дни, в които е абсолютно забрането захващането на хляб или месенето на квасен хляб, като в някои части на страната това е деня на Св.Екатерина. По всяка вероятност тази забрана се свързва с името на светицата, чието име в превод от гръцки означава „вечно чиста“. Добиването на нов домашен квас става на Велики четвъртък от замесване на тесто с лековити треви, като от него се замесват великденските хлябове и той се пази до следващия Великден. В Североизточна България
Просфори. Печати за хляб
when talking about church rites such as water sanctification, dirge, funeral service or prayer — these are all sacred acts. In sacraments, believers receive gifts of the Holy Spirit and God’s blessing, while rites are performed for strengthening and encouraging Christians’ belief and call for God’s mercy and help. Apart from their use in church, it is a common practice to put stamps with prosphora symbols on home-made ritual bread dedicated to various holidays of the calendar and living cycle. Usually, they play a central part in the composition, while the other elements are situated around them. In general, ritual bread is related more to the household and family, and not to the church service. The semantics of ritual bread is the sum total of ‘the semantics of its components, the process of kneading and baking it, as well as from the function of bread itself’ (Yaneva21). There are some crucial requirements in the preparation of ritual bread. Bread kneading is an intense moment marking the beginning of a series of sacred acts, related to given holiday. Ritual bread on which the prosphora stamp is laid or even only a sign of the cross is put, has to be leavened by definition. Particular importance is attached to the preparation of leaven. It is made or renewed on a certain day. Beliefs hold that a household should not remain without leaven as well as the idea that if a woman takes a part of the leaven away from home, she will take away family wealth. In some cases, it is allowed to take leaven from someone else’s home, but there are taboos against taking it out after sunset or if there is a young bride in the house, or a newborn baby or a disease. Leaven can be borrowed from another house, if there is death in the family or it is renewed on the anniversary of the death. There are days on which it is absolutely forbidden to knead leavened bread; in some parts of the country, this is the day of St. Ekaterina. Most probably, this ban is closely related to the name of the saint, whose name is translated from Greek as ‘everlastingly pure’. The production of new home-made leaven is carried out on Holy Thursday from the knead-
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
13
Prosphora
Просфори. Печати за хляб
съществува обичай „вардене на квас“, изпълняван в нощта срещу Игнажден и следващите 12 нощи до Васильовден. Квасът се ползва и в множество магически практики. Обредният хляб се меси само от чисто пшеничено брашно, добре пресято и прикадено, като по този начин то вече е осветено. За замесването на тестото девойка или булка донася вода, която се нарича мълчана, неначната, цветна. Водата е мълчана, защото до донасянето й не се говори, неначната е, защото не се дава никой да пие или бръкне в нея,а е цветна, защото във ведрото, в което се носи, има по някое биле. Като се донесе, се топли на жив огън, т.е. на изгорели въглища, без дим. Като се затопли, започва замесването на тестото, а понякога това е придружено и с пеене на определени песни и извършване на специални обреди. Тестото се поставя на топло място, та да втаса. Рядко обредните хлябове са пресни пити. Те се замесват от жени, които са „чисти“ (без менструация). Прието е само женена жена да меси обреден хляб. Родилка до 40-я ден не може да меси и съществува забрана да се доближава до хамбар, докато не е очистена от поп. Преди да пристъпи към замесването на хляба, жената трябва да се измие, да облече чисти дрехи, чес-
14
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
ing of dough with healing herbs; thereafter Easter bread is made of it, while it is kept until the next Easter. ) In northeastern Bulgaria there is a rite called keeping leaven, performed on the eve of Ignazhden and the following 12 nights until Vassil’s Day. Leaven is used also in a number of magic practices. Ritual bread is kneaded only from pure wheat flour, well sieved and censed; it is thus already blessed. When kneading dough, a young girl or a young woman bring water, called silent, intact, colourful. Water is silent because while carrying it, she does not utter a word, intact — because she does not allow anyone to drink from it or to touch it, and colourful, because there is a herb in the bucket in which she is carrying it. After she brings it, water is boiled on live fire that is on burnt coal without smoke. After it is heated, the kneading of dough starts, and sometimes this is accompanied also by chants of certain songs and by special rites. Dough is stored in a warm place in order to rise. Rarely is ritual bread fresh. It is kneaded by women who are clean (not during their period). According to tradition, only a married woman is allowed to knead bread. A young mother, up to the 40th day of the birth, is not permitted to knead; and there is a ban for her to go near the garner until a priest purges her. Before the beginning of bread kneading, the woman has to wash and to put on clean clothes. Often while making the plastic decoration of dough in the shape of a cross, she has to utter the words: ‘May God bless the bread’ or ‘Holy cross on the bread, Virgin Mary on the bread’. Round-shaped bread is the most widely spread in various rites and
Prosphora
то докато прави пластична декорация на тестото с форма на кръст трябва да произнася думите: „Бог да благослови хляба“ или „Честен кръст над хляба, Света Богородичка над хляба.“ В различните обреди и обичаи най-широко е разпространението на хлябове с кръгла форма, което ред автори обясняват с култа към слънцето. Те приемат, че изобразяването на слънце, луна и други небесни тела върху обредните хлябове е важно доказателство в подкрепа на тази теза, както и уподобяването на жениха като месец, а невестата — слънце, като приемат това като първообраз на сватбата съответно — бракът на небесните тела в песни и предания. Струва ни се, че има и едно друго важно доказателство — в традицията ни раждането на Христос се представя като раждането на новото слънце. Сърбите също свързват всички хлябове с кръгла форма със слънчевата символика, а погребалните и поменалните — с форма на сърп. В България липсват подобни форми при споменатите обреди, а в Северозападна България има пластична декорация с незатворен обръч, но той има различна символика. На различни църковни празници през цялата година за здраве и благополучие, както и за изцеление на болни се приготвят и раздават „петохлебия“. Това са пет хляба, които се осветяват в църквата. В някои региони като Смолянско и Асеновградско върху тях задължително се поставя отпечатък от кръгъл просфорник, а по други няма подобно изискване. В Смолянско те носят названието „пендихаро“, в Златоградско „артос“( в превод от гръцки — квасен хляб). Тези хлябове се месят от стопанката на дома рано заранта на празника, поставят се в специален панер, където се нареждат на кръст и се отнасят в църковния храм преди службата, където се освещават. Горното хлебче се оставя на свещеника и семейството му, останалите свещеникът нарязва с копието. Централната част на едното с „Агнеца“ се отнася обратно в дома, където се разделя между фамилията. Другите парчета се раздават след църковната служба на присъстващите миряни. В рупчоските села хлябът за здраве се
Просфори. Печати за хляб
customs, which according to many researchers represents the cult of the sun. They hold that the presentation of the sun, the moon and other celestial bodies on ritual bread is key evidence in support of the idea, just like comparing the groom to the moon, and the bride — to the sun, taking this as the prototype of the marriage between celestial bodies in songs and legends. We believe that there is another piece of important evidence — in Bulgarian tradition, Christ’s birth is presented as the birth of the new sun. Serbs also find references between roundshaped bread and sun symbolism; while funerals or commemoration are symbolised by crescentshaped ones. There are not such shapes in Bulgaria in the said rites, while in the northwestern part of the country there are plastic decorations with an open circle but it stands for different symbols. In relation to various church holidays throughout the year, for health and well-being, as well as for healing the sick, is prepared and handed out the five-bread. These are five loaves of bread sanctified in church. In some regions such as Smolian and Asenovgrad, they obligatorily bear the stamp of a round prosphora brand, elsewhere this rule is not applied. In the region of Smolian, they are called pendiharo, in the area of Zlatograd, artos (translated from Greek this means — leavened bread). These loaves of bread are kneaded by the wife in the household early on the holiday morning prior to the service, where they are sanctified. The upper loaf of bread is given to the priest and his family; the priest cuts the rest with the spear. The central slice together with the Lamb is taken back home, where it is distributed among the members of the family. The other slices are given away after the church service to the laymen. In the villages around Rupcha, bread for health is prosphorised with a square stamp, with two or four brands, while at funerals the stamps are odd number, mostly three . In the Rhodope Mountains, bread for health is called lomki, while commemoration loaves — chonki. When it is given to someone, it is accompanied by special words: ‘the lomi
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
15
Prosphora
Просфори. Печати за хляб
„просфорисва“ с квадратен печат, с два или четири отпечатъка, а за помените печатите са нечетен брой, най-често три. В Родопите хлябовете за здраве се наричат „ломки“, а за помени „чонки“, като и поднасянето им е придружено със специални думи: „ломите за здраве“ и „чоните за душите“. Правят се малки хлебчета за Гергьовден, Власовден или Тодоровден, които се наричат „боговички“. Те се приготвят само за здраве — на хора и животни. Задължително се украсяват с просфорник, с два печата върху хляба. Великденските хлябове се украсяват с кръгъл голям печат в центъра, а върху него в центъра се слага едно червено яйце, „това за къщата“. Интересен е фактът, че в Родопите някои фамилии практикуват направа на двоен хляб за Великден. Половината от него се изяжда от домашните на следващата седмица, на Томина неделя — според вярванията в този регион това е празник, свързан с почитта към мъртвите прадеди. Поразителна е приликата с правенето на специален просфорен хляб в Зографския манастир, който по идентичен начин се изяжда на следващата седмица-на Томина неделя. В Сърбия просфорен печат се полага върху домашна пита (колач), която е задължителен елемент от „Крсна слава“ — честване на светеца-покровител на дома. Този празник има голямо значение за сръбската традиция. Поради това е било нормално и във всяка къща да има просфорен печат. В Гърция на Нова година или в деня на Св.Василий Велики правят особен хляб — василопита. Запазен е обред, при който стопанинът на дома с молитва прекръства хляба, разрязва го и първото парченце се отделя за Спасителя, а след това се режат и останалите парченца. Подобни обичаи има и при други чествания на именни дни. Накрая на деня именикът изпраща в църковния храм няколко просфори — малки кръгли хлебчета от пшенично брашно с притиснати върху тях печати.
16
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
for health’ and ‘the choni for souls’. Small loaves of bread are prepared for St. George’s Day, Vassil’s Day or Todor’s Day, called consecrated bread (borogitsa). They are baked only for health — for people and animals. They must be decorated with prosphorus, with two stamps on the bread. Easter bread is decorated with a big round stamp in the centre, and in its core there is a red egg, ‘this is for the household’. Another interesting fact is that in the Rhodope Mountains, some families make dual bread for Easter. One half is eaten by the household in the week after, on Low Sunday — according to religious beliefs the holiday is related to the memory of the dead ancestors. There is a striking resemblance with the preparation of special prosphora bread in the Zograph Monastery, which is likewise eaten during the week after, on Low Sunday. In Serbia, the prosphora stamp is laid on the home-made flat cake (kolach) that is a must for Krsna Slava — the celebration of the saint who is the patron of the house. This holiday is of great significance for Serbian tradition. That is why usually every household has a prosphora stamp In Greece, on New Year’s eve or on the day of St. Basil the Great special bread is prepared — Vassil round bread. There is a preserved rite in which the host of the household says the prayer making a cross sign on bread, and cuts it; the first piece is put aside for the Saviour; afterwards he cuts the other pieces. Such customs occur also in other celebrations of name’s days. At the end of the day, the person bearing the name sends to the temple several prosphoras — small round loaves of wheat bread with stamps on them.
Prosphora
Евхаристични печати Различните нужди, за които се употребяват печатите за хляб, определят и особената форма на отпечатъка. Най-съществени, разбира се, са печатите, които се полагат върху просфорите — хляба за литургията. Те могат да бъдат наречени евхаристични, тъй като са предназначени за тайнството евхаристия. В тях трябва да има задължително Агнец. Някои са само с един Агнец, други имат 4, 5 или повече полета. В литургията Агнецът се претворява в плътта Христова. Два други агнеца са необходими за помен на живи и мъртви. Трябва да има и отделни полета за Св. Богоридица и ангелските чинове. Полето за св. Богородица има стилизирани буквите МΘ (от гръцки — Божия майка) и символи на копието и гъбата с оцета. Чиновете са девет триъгълника в редици по три. Символиката и формата по евхаристичните печати е определена и не подлежи на художествени интерпретации. В зависимост от броя на причастяващите се всички тези полета могат да бъдат обединени в един печат и литургията да мине само с едно хлебче или пък на отделно хлебче за проскомидията да се отпечати само Агнец, а върху друго — два Агнеца (за живи и мъртви), Богородица и чинове. В Света гора самите хлябове са с различни типови размери — малки (диаметър около 12 см) и по-големи (диаметър около 20 см). За тях се правят и различни по размери печати. На Света гора днес се продават два основни размера печати — малки с диаметър 8–9 см. и големи с диаметър 15 — 16 см. Формата им е кръгла, като в горната част се оформя по-малък кръг, който играе ролята на дръжка. Върху него също се вписва Агнеца. Извън задължителните канонични полета могат да се добавят различни орнаменти — най-често геометрични или стилизирани растителни мотиви. Разбира се, печатите се отличават и по качеството, дълбочината и изяществото на резбата. На Света гора има и единични печати с 6 или 7 полета,
Просфори. Печати за хляб
Eucharist stamps The different purposes bread stamps are used for define also the specific shape of the stamp. Of course, the most considerable ones are stamps put on the prosphora — bread for the liturgy. They can be called Eucharistic because are designed for the sacrament of the Eucharist. They must bear the Lamb. Some are only with one Lamb, while others have 4 or five or even more. In the liturgy, the Lamb turns into Christ’s flesh. Two other lambs have to be for the living’s commemoration of the dead. There have to be included special space for Virgin Mary and the orders of Angels. The field for Virgin Mary has stylized letters МΘ (from Greek — the Mother of God) and symbols of the spear and the sponge with vinegar. The orders are nine triangles in the group of three by line. Symbolism and the shape in Eucharistic stamps are fixed and are not subject to free interpretation. Depending on the number o f
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
17
Prosphora
Просфори. Печати за хляб
оформени като по-малки кръгове. В тях също се вписват изброените символи — по едно за Богородица и чиновете, а останалите са с Агнеца. Подобен печат с 9 полета се пази и във фондовете на НЕМ, но те са рядкост.
Евлогични печати За празничните обредни хлябове, които не участват в тайнството Евхаристия се ползват печати, които могат да носят както Агнеца, така и различни образи — на Христос, Богородица, светци. Както в светогорските манастири, така и в страната се намират и печати с двуглавия орел на Патриаршията. Те също могат да бъдат с различни размери, като при тях качествената резба изисква доста високо майсторство — особено при печатите със светци. Като цяло те се придържат към каноничния образ на светците — св. Димитър е младолик с копие, св. Георги може да е на кон, пробождащ змей, а св. Василии — с дълга брада. Двуглавият орел на патриаршията се среща в различни стилизирани изображения. Един от най-интересните евлогични печати бе заснет в Зографския манастри на Атон. Той е голям, кръгъл и се ползва за специален великденски хляб, който се пази в църквата до Томина неделя. В центъра му има руски кръст, а околовръст има надпис „Христос возкресе из мертвих смертию смерть поправ“.
Р
азпространение на печатите по българските земи Начините, по които просфорните печати са се разпространили по българските зами не са проучени и остават много неясноти. Запазени екземпляри с известен произход могат да се открият във фондовете на НЕМ, Нацио-
18
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
believers all fields can be united in one stamp and the liturgy can pass with one loaf or on a separate loaf for the Proskomedia can be sealed only the Lamb, while on another — two Lambs (for the living and the dead), Virgin Mary and the orders. In Mount Athos, loaves are of different sizes — small (of about 12 sm in diameter) and bigger (about 20 sm in diameter). Thus stamps different in size are made for the purpose. In Mount Athos, today one can buy two major sizes of stamps — small of 8 or 9 sm in diameter and big of 15 or 16 sm in diameter. They are round in shape, the upper part forming a smaller circle that plays the role of a handle. The Lamb is engraved upon it. Outside the obligatory canon-established fields, can be added various ornaments — mostly geometrical or stylized plant motifs. Of course, stamps are different in quality, depth and exquisiteness of the carving. In Mount Athos there are also unique stamps of 6 or 7 fields, shaped as smaller circles. The enumerated symbols are also inscribed in them — each for Virgin Mary and the orders, while the rest are for the Lamb. Such a stamp of fields is kept also in the funds of the National Ethnographic Museum, but it is rather uncommon.
Eulogic stamps Stamps used for festivity ritual bread that do not take part in the sacrament of Eucharist can bear the Lamb as well as various images — of Christ, Virgin Mary, saints. In Mount Athos as well as around the country’s monasteries one can find stamps with the double-headed eagle of the Patriarchate. They can also be of various sizes, and in this case quality carving requires highly skilful work — especially when it comes to stamps with saints. As a whole, they stick to canonical images of saints — St. Dimiter is younglooking with a spear, St. George can appear on a horseback stabbing the dragon, while St. Basil is long-bearded. The double-headed eagle of the
Prosphora
налния археологически музей, Националния църковен историко-археологически музей, регионални музеи и частни сбирки. По антиквариатите и пазарите също могат да се открият най-различни образци — както на канонични, така и на домашни просфорни печати. Малко неща са известни за използването на просфорни печати в Средновековието. Несъмнено е, че литургията и причастието за играели важна роля в живота на средновековните хора, но за съжаление от този период са останали малко материални следи. По понятни причини дървени печати не са запазени, но са открити глинени, каменни и бронзови печати, които носят най-вече Агнеца, но имат и други символи, включително и цели библейски сцени, както и образи на светци. В годините на Възраждането вече могат да се открият съхранени както църковни, така и домашни печати. Във вековете на османско владичество специфично силно е влиянието на Атон. Там дърворезбата е била силно развита. Дори тя предизвиква възхищението на мюсюлманина Евлия Челеби.. Скитът Кавсокалива се оформя не просто като производствен център, но и като школа в атонската дърворезба, която има своето значение и очарование и днес. Несъмнено е, че част от просфорните печати са дошли от Атон. Разбира се, подобно значение на центрове за разпространение вероятно имат и големите български манастири — Рилски, Троянски, Бачковски и др., но това изисква по-подробно проучване. За разпространението на атонски и йерусалимски печати голямо значение има хаджийството. Част от замогващите се българи започват своите пътешествия по близки и далечни страни, като най-често посещават Светите места за християните — Божи гроб и Света гора. Много от атонските монаси също предприемат свои традиционни пътувания по православните земи. Идвайки в метосите на своите манастири или пък обикаляйки като таксидиоти, те носят със себе си освен дарохранителници и различни предмети от манастирите, които се предлагат на миряните
Просфори. Печати за хляб
Patriarchate can be seen in various stylized images. One of the most interesting Eulogic stamps was found in the Monastery of Zograph in Mount Athos. It is big, round and is used for special Easter bread that is kept in the church until Low Sunday. In its centre there is a Russian cross surrounded by an inscription ’Christ is risen from the dead, trampling down death by death”.
D
istribution of stamps in Bulgarian territory The ways in which prosphora stamps are distributed on Bulgarian soil have not been studies and there are a number of questions to be answered. There are preserved copies of certain origin that can be found at the National Ethnographic Museum (NEM), regional museums and private collections. Antiquarian shops and markets can also provide various copies — of canonical as well as home-made prosphora stamps. Few things are known in relation to the use of prosphora stamps in the Middle Ages. It is beyond any doubt that the liturgy and communion played a crucial role in the life of medieval people, but unfortunately, there are few material traces dating back to that period. For some reasons, wood stamps have not been preserved, but there are clay, stone and bronze ones that bear mostly the Lamb as well as other symbols, including entire biblical scenes and images of saints. Church and home-made stamps dating back to the age of the Ottoman Rule and the National Revival, have been preserved. During the centuries of the Ottoman Rule, the influence of Mount Athos was particularly strong. Woodcarving was particularly well developed. It even impressed Muslim Evliya Celebi. Scythian Kavsokaliva turned into a production centre but also into a school of Athos wood-carving that has its significance and charm even today. It is beyond doubt that prosphora stamps
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
19
Prosphora
Просфори. Печати за хляб
от селца и паланки. В своите торби те носят и печати за хлябове с различни изображения, които миряните закупуват. При посещения на манастири, всеки поклонник можел да закупи от манастирската канаския (магазин) дървен печат за хляб, който да занесе в селската черква или пък за да се ползва от фамилията. И днес в Света гора се продават просфорни печати. Често те са били закупувани за подарък на близки и познати. А безусловно част от закупените просфорници са служели и като модел за изработка от местни майстори-резбари или са били образци за подражание в пастирската дърворезба. От Йерусалим хаджиите носели със себе си и месингови печати за хляб, които са доста скъпи и са служели за дар на най-близки хора или на по-издигнати в обществената йерархия. Дървените печати рядко се запазват за дълго време. По принцип те трябва да се ползват докато се напукат или повредят, след което трябва да се изгорят. Не могат да се изхвърлят, тъй като носят свещени символи. Така дървото се превръща в пепел, за да натори ново дърво и отново да бъдат изработени подобни изделия.. Интересен е фактът, че в Родопите бронзовите кръстове — просфорници, са познати и с наименованието „престолник“, което би могло да послужи за алюзия с подобни напрестолни кръстове. Вероятно дървото като по-евтин и популярен материал за изработка се налага масово, а това ги прави по-разпространени и достъпни за всеки дом.
П
риготвяне на просфорните печати При подготовката на изложбата имахме уникалната възможност да заснемем изработката на канонични просфорни печати на Атон — в една от келиите към Великата лавра „Св. Атанасий“. В нея се трудеше монахът Исая, който е
20
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
were imported from Athos. Of course, many big Bulgarian monasteries had most probably similar importance of distribution centres — the Rila Monastery, the Troyan Monastery, the Bachkovski Monastery, etc but this topic calls for better research. Pilgrimage played an important role in the distribution of Athos and Jerusalem stamps. Part of well-off Bulgarians started travelling to neighbouring and remote courtiers; the most often visited places being the Holy Land and Mount Athos. Many of Athos monks also undertook traditional journeys to Orthodox territories. Coming back to the convents of their monasteries or travelling around as mendicant friars, they brought along monstrance and other objects from the monastery that they offered to laymen from villages. In their bags they had also bread stamps of various images that laymen used to purchase. When visiting monasteries, every pilgrim could buy form the monastery’s shop an wooden stamp for bread that they brought to the church in their home village or gave to their family. Even today, one can buy a stamp at Mount Athos. Often stamps were purchased as a gift for friends and relatives. Undoubtedly, part of the purchased prosphoras served also as a model for the work of local carvers or set and example for shepherd’s carving. Pilgrims (Hadji) brought from Jerusalem brass bread stamps that were rather expensive and served as a gift for closest people or for highranking representatives of social hierarchy. Wooden stamps rarely remained intact over a longer period of time. In general, they should be used until cracks appear on them or until they get damaged; afterwards they are subject to burning. They cannot be thrown away as they contain sacred symbolism. Thus wood turns into ashes to fertilise a new tree and to get transformed once again into such an object. Interestingly, in the Rhodope Mountains, bronze crosses — prosphora cross — are quite popular under the name prestolnik, which makes references to similar throne crosses. Most probably, wood as cheaper and more popular was used in mass production, and hence such crosses were widespread and accessible for every household.
Prosphora
усвоил техниката в скита Кавсокалива и повече от 40 години работи само това. На ден той прави по 5–6 просфорни печата, а когато е бил млад, е правел и по 10. Днес в дърводелската част той ползва електрически машини, но резбоването се прави по традиционния начин. За просфорните печати се ползва меко дърво — топола, върба или липа. Трупите се разбичват на банциг, след което се правят квадратни парчета с необходимата големина. От тях на струг се оформят кръгли заготовки с формата на печата. Върху тях с шаблон се нанасят основните полета. Преди самото резбоване — най-сложната и трудоемка част от работата, заготовката се потапя в гореща вода, за да омекне горният слой, а резбоването се прави само на ръка. Основните инструменти са различни по форма резци — изнимала, които се заточват с каиш и една дървена кръгла стяга, която фиксира заготовката. Въпреки възрастта си, монахът резбова със сигурни, уверени движения и с лекота оформя цялата сложна плетеница от символи и орнаменти. Всяка работа на монаха е съпътствана от молитви. Неговите печати се отличават с чистата си, дълбока и фина резба и се продават само в магазинчета в Атон — главно в Карея и Дафни. Просфори се правят на няколко подобни места в Атон. От тях те се разпространяват по всички православни земи. Купуват ги основно монаси, дошли на поклонение, но част от тях вероятно се купуват и като туристически сувенири. Църковната анонимност се запазва и майсторите по принцип не оставят името си или някакъв „фирмен“ знак, но по стила на резбоване някои от тях могат да бъдат разпознати. Върху обратната страна на печата понякога се изписва ΑΓΙΟΝ ΟΡΟΣ (Света Гора). В миналото към някои от по-големите български манастири като Рилския и Бачковския монаси или майстори също са правели просфорни печати, които са се ползвали от манастирите и са се продавали на поклонници. Вероятно и майсторите, които са изработвали дърворезбените иконостаси за храмовете са изработвали печати за св. Литургия. По-различно е положението с домашни-
Просфори. Печати за хляб
P
reparation of prosphora stamps During the preparation for the exhibition, we had the unique opportunity to take pictures of the preparation of canonical prosphora stamps at Mount Athos — in one of the cells at the Great Lavra St Athanasius. Monk Isaiah, who worked there, has learned the technique of Scythian Kavsokaliva and has been there for more than 40 years. He makes 5 or 6 prosphora stamps a day, but when he was young, he made even 10 on a daily basis. Nowadays he uses electric machinery in the carpenter’s work, but carving is made in line with established tradition. Soft wood is chosen for prosphora stamps — poplar, willow or lime. Trunks are cut on a belt-saw, and thus square pieces of the necessary size are made. Then a lathe shapes round casts with the profile of the stamp. The main fields are etched with a pattern on it. Prior to carving itself — the most complex and labour-consuming part of the work, the cast is dipped into hot water so that the upper layer becomes softer, because carving made by hand. The main tools are different in shape chisels — sharpened with a belt and a wood round clamp that fixes the cast. Despite his age, the monk carves in stable, confident moves and effortlessly cuts out the shape of the complicated interlaced pattern of symbols and ornaments. Every move is accompanied by prayers. The monk’s stamps are distinguished by their neatness, deep and fine carving and are sold only in the shops of Mount Athos — mostly in Karyes and Daphne. Prosphoras are
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
Монахът Исая — Света гора Monk Isaia — M. Athos
21
Prosphora
Просфори. Печати за хляб
те печати, които могат да бъдат правени както от майстори — дърводелци, бъчвари и резбари, така и от любители (т.нар пастирска дърворезба). Разбира се и пастирът — дърворезбар също може да постигне високо качество на работата си, но често е аматьор, който просто запълва времето си. Той набавял дървен материал от горите. Благодарение на предавания от поколение на поколение опит и вътрешния усет той подбира дърветата според твърдостта и структурата на дървесината, както и изхождайки от качествата на дървото, което не бива да лепне и да може да пренася релефния образ на печата върху тестото. Майсторите ползват различни части на дървото — клон, стъбло, чатал, в зависимост от това с каква големина и форма трябва да бъде печата. Обикновено се подбира материал с мека структура на дървесината — от тополи, липи и върби. Мекотата на този материал дава предимство при работата и се получава дълбок резбен орнамент, като лесно се оформят и външните стени на предмета. В Родопите един от предпочитаните материали е кленът, който е издръжлив на влага и вода и „не лепи“. А и жилавостта на клена предпазва готовите предмети от напукване. Според народните знания здравината на изделията зависи от времето, по което е отсечено дървото. Голяма част от кленовите дървета се отсичат през пролетта, тогава, когато по дърветата текат множество сокове. Вярва се, че върху здравината на дървото оказва влияние и луната. Дървото е много здраво и защитено от дървояд, когато е отсечено в дните, когато след пълнолуние луната започне да намалява. При изработката на предметите пастирите използват няколко инструмента. Найнапред дървото се отрязва и оформя грубо с помощта на секира, а после се използва обикновен нож-делач. Пастирите работят с изнимала, джобни ножчета — костурчета, пергели, железни замби и шила. Опитните пастири не очертават предварително нарезите с молив, а пристъпват към работа направо след оформянето на печатите. Набелязаните мотиви естествено включват каноничните надписи ИСХС
22
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
made at several similar places in Mount Athos. Then they are distributed around Orthodox lands. Mostly monks coming on a pilgrimage buy them, but they are partly bought also as a tourist souvenir. Church anonymity is complied with and in general ecclesiastical craftsmen do not disclose their names or a ’trade mark”, but some of them can be recognised according to their carving style. The reverse of the stamp sometimes reads ΑΓΙΟΝ ΟΡΟΣ (Mount Athos). In the past some of the big Bulgarian monasteries also prepared stamps, including the monks of Rila Monastery or the Bachkovski Monastery, or masters who also made prosphora stamps used by monks and sold to pilgrims. Most probably, craftsmen who made wood-carved iconostasis for the temples also made stamps for the Holy Liturgy. The situation with home-made stamps is a bit different, since they were made either by craftsmen — carpenters, coopers and carvers or amateurs (the so-called shepherd’s wood-carving). Of course, the shepherd — carver could also attain high levels of quality in his work, but often he was an amateur who did it to while away the hours. He found wood in forests. Tradition and insight were handed down from generation to generation and hence he was able to choose wood according to timber strength and structure as well as judging by wood quality, since the material should not be sticky and had to convey aptly the relief image of the stamp on dough. Masters used various parts of wood — a branch, trunk, fork, depending on the size and shape of the stamp. Usually, the material was chosen to be of soft timber structure — poplar, willow or lime. The softness of the material gives advantage in carving and results in a deep carved ornament that can easily shape the outer walls of the object.). In the Rhodope Mountains, maple is one of the favourite materials, since it is resistant to humidity and water and is not ’sticky”. Also the resilience of maple prevents completed objects from cracks. Folk knowledge says that the strength of products depends on the time when the tree was felled. A great deal of maple trees are cut down in spring when plants are rich in sap. According to beliefs, even the moon has
Prosphora
НИКА, както и различни други християнски символи, като всичко зависи от познанията и уменията на резбарите. Място в декорацията намират различни геометрични, растителни, зооморфни и антропоморфни форми, характерни за всички сакрални обекти.Често те декорират и дръжките на печатите, които също могат да бъдат използвани за поставяне на отпечатък върху тестото. При кръглите печати усилията им са съсредоточени върху дълбочината на нарезите, изписването на буквените знаци, знаците на Богородица и чиновете, където се придържат към каноничната форма. Свободата на въображението им се развихря в по-голяма степен при декорацията на полетата около каноничните елементи. Те се попълват с листа, слънчеви лъчи, житни класове, триъгълници или отделни кръстни знаци. Така издялания печат не е готов автоматично за употреба. На много места преди да се постави върху първия обреден хляб, просфорния печат се оставял 40 дни в църквата, особено ако не е закупен от манастир. Интересна е декорацията на кръстовете, които в основата си имат резбован просфорен печат в Северозападна България. Често надписите върху печатите изобилстват с грешки и са далеч от църковния канон, но пък горната кръстна част демонстрира уменията на пастирите — дърворезбари. Самите кръстове имат интересни форми, понякога раменете на кръста са оформени като трилистна детелина, друг път наподобяват по форма надгробни паметници. В тях би могло да се търси и румънско влияние, особено ако има и изписване на латинските инициали INRI (Исус от Назарет, цар на юдеите). Понякога същите инициали се изписват и с кирилица. Резбата по тези домашни печати често наподобява тази на богато украсените хурки от този район, както и на други предмети от традиционния бит. Прави впечатление и декорацията върху тях — надписи с имената на фамилиите, които ги притежават, дати, фигури, представящи отделни библейски сцени. Резбата често е плитка, а фигурите — доста схематични, на моменти дори ангелите изглеждат като извънземни
Просфори. Печати за хляб
an influence on the strength of the tree. Wood is very strong and protected from woodworms when it has been felled on days when after the full moon it starts to wane. Shepherds make use of several tools when making the objects. First of all, wood is cut and roughly shaped with an axe and afterwards they use a normal knife. Shepherds work with pocket knives, blunt knives, compasses, stipple gravers and bradawls. Experienced shepherds do not outline beforehand carves in pencil, but start work straight after shaping the stamp. Targeted motifs of course include canonical notices ИСХС НИКА, as well as various other Christian symbols; everything depends on carvers’ knowledge and skills. Various geometrical, vegetation, zoomorphic and anthropomorphic patterns are included in decoration, typical of all sacral objects. Often they decorate also the handles of stamps that can be used for making a pattern on dough. In the case of round stamps, their efforts are channelled into the depth of carves, the inscription of letter signs, the symbols of Virgin Mary and the orders that comply with canonical pattern. Their imagination runs riot to a great extent when they decorate the fields around canonical elements. There they fill in leaves, sun rays, ears of wheat, triangles or separate cross signs. The stamp carved thus is not fit for immediate use. In many places, before sealing the first ritual bread, the prosphora stamp stays 40 days in the church, especially if it has not been bought by the monastery. The decoration of crosses is particularly interesting, when it comes to carved prosphora stamps in northwestern Bulgaria. Often notices on stamps are full of mistakes and by far do not stick to religious canon, but the upper cross part gives evidence for shepherds’ skills in woodcarving. Crosses themselves are of interesting shape, sometimes the arms of the cross form a threeleaved clover, sometimes they resemble tomb stones. Romanian influence can be also identified in some cases, especially if there is a notice in Latin characters INRI (Jesus of Nazareth, King of Israelites). Sometimes the same abbreviation can be written in Cyrillic letters. The carving on these
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
23
Prosphora
Просфори. Печати за хляб
същества, фигурата на Христос е често съчетание от линии и рибешка опашка в долния край. Любопитно е защо те битуват главно в територията на Северозападна България, но и този въпрос подлежи на допълнителни проучвания. Утилитарната им употреба е по-масова и те могат да изпълняват множество функции в дома. По този начин освен като печати за хляб за различни празници и ритуали те могат да бъдат поставяни в домашния иконостас и да служат за домашния престол и декорация, както и при различни ритуали да бъдат ползвани от домовладиката или най-възрастния член на семейството. Така те съчетават в себе си няколко функции.
Разпространение Просфорните печати са разпространени неравномерно по българската етническа територия. В някои региони те са затворени само в църквата и са почти неизвестни на населението, а домашните обредни хлябове се украсяват чрез различни техники на пластично оформяне на тестото. В други региони — особено в Северозападна България и Родопите всяка къща трябва да има свой печат. Освен дървените, съществуват глинени, каменни и метални печати, които се намират по-рядко. Популярни са с различни имена — просфорник, присфорка, присурник, напрестолник, боговичка, шарилка и др. Във фондовете на НЕМ има различни печати — виждаме както изработени за нуждите на св.Литургия, така и печати за хляб за домашна употреба, дело на различни майстори. Има и печат от Елховско, върху който има знаци, които служат като заклинания срещу бяс. Така приготвените хлябове се дават на кучета за предпазване от побесняване. За съжаление не се добрахме до детайлна информация за това. В Копривщица, както и в други райони на страната, са
24
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
home-made stamps often resembles richly decorated distaff from the region as well as other objects from traditional popular customs. It is worth noting the decorations on them — notices with the names of families that own them, dates, patterns of various biblical scenes. Carving is usually shallow, while figures — schematic, sometimes even angels look like ETs, the image of Christ is often a combination of lines and a fish fin in its lower end. It is a curious issue as to why they occur mainly in the area of northwestern Bulgaria, but this question is to be further researched into. Their utilitarian use is mass and they can perform a number of functions at home. Thus apart from bread stamps for various holidays and rites, they can be placed in home iconostasis and serve as a home throne and decoration as well as in various rites they can be used by the lord of the household or the oldest person in the family. Hence they have a combination of functions.
Distribution Prosphora stamps are unevenly distributed within the Bulgarian ethnic territory. In some areas, they can be limited to the church only, and are almost unfamiliar to the population while homemade ritual bread is decorated through different techniques of plastic shaping dough. In other regions — especially in northwestern Bulgaria and the Rhodope Mountains, every household has its own stamp. Apart from wooden ones, there are clay, stone and metal stamps, which are to be more rarely found. It is known under different names — prosphorus, prisphorka, prisurnik, consecrated bread seal, pattern, etc. The National Ethnographic Museum has various stamps — we can find ones made for the purposes of the Holy Liturgy as well as stamps for home use, made by different craftsmen. There is also a stamp from Elhovski region, on which there are signs serving as a spell
Prosphora
популярни печати с инициалите на фамилията или пък с различни други орнаменти, които се ползват за обредни хлябове или пък просто за обозначаване на хляба, който се носи за изпичане на обществената фурна. Формата на печатите за хляб е разнообразна — кръгла, квадратна или ромбоидна, изпълнена с достатъчно дълбоки нарези, които да могат да оставят отпечатък върху тестото. Кръглата форма се свързва и с магическата сила на кръга и неговата защитна мощ. Според някои изследователи кръглата форма на печатите има соларен характер. Понякога те имат дръжка, която може да служи единствено за захващане, с дупчица в централната част, през която се промушва връвчица и така печата стои закачен на точно определено място в дома, друг път самата дръжка също е оформена като по-малък печат, който се ползва за декорация на хляба. Има квадратни печати с изписани буквите ИС ХС НИ КА, върху други, главно с ромбоидна форма има изображение на двуглав орел. Често главите на орлите са изобразени като гълъби. Срещат се и други декорации, които напомнят за печати на копти, древни печати от манастира „Св. Екатерина“от Синайската планина. Има множество печати с образи на светци, които се ползват за приготовление на хлябове за деня на конкретния светец. За да може да се получи детайлен отпечатък е важно майсторството при изработка на достатъчно дълбоки нарези, които същевременно да са финни и точни. Често авторите на печатите, най-често тези, които са плод на пастирската дърворезба, забравят, че буквите трябва да бъдат изписани огледално, така че при отпечатването да се получи верен надпис, друг път бъркат с изписването на буквените знаци. Интересно е вярването, което съществува в Родопите (един регион с изключително силни традиции) относно употребата на печата или дори частица от печат. Там се смята, че ако печатът в една фамилия се счупи, неговите частички продължават да носят силата на печат, освещаващ хляб и в новия си вид. „Нищо че е счупен, то пак се печати с него върху боговички. Половинка да остане, четвъртинка да
Просфори. Печати за хляб
against rabies. Bread thus prepared is given to dogs to protect them from growing rabid. Unfortunately, we were not able to find detailed information on this case. In Koprivshtitsa, as well as in other parts of the country, stamps with the initials of the family or with other ornaments are widespread and used for ritual bread or just for marking loaves taken to the public bakery. Bread stamps are different in shape — round, square or rhomboid with deep enough carves that can leave an imprint on dough. The round shape is related to the magical power of the circle and its protective capacity. According to some researchers, the shape of stamps is of solar nature. Sometimes, they have a handle that can serve only for holding the object, with a hole in the central part where can be put a thread and thus the stamp is suspended at a certain place in the house; sometimes the handle itself is also of a certain pattern and represents a smaller stamp that can be used for bread decoration. There are rectangular stamps with inscriptions of letters ИС ХС НИ КА; on others, mostly rhomboid-shaped, there is an image of a double-headed eagle. Often the heads of the eagle are presented doves. There are also other decorations resembling Coptic stamps, ancient seals of St. Ekaterina Monastery of Mount Sinai. There are numerous stamps with the image of saints used in the preparation of bread for the day of the concrete saint. In order to achieve a detailed enough imprint, the craft in the making of deep enough carves is quite important, although they have to be fine and precise in the meantime. Often the authors of stamps mostly those who are the result of shepherd’s carvings, forget that letters should be written in a mirror-like fashion so that when sealing them, the notice is correct; sometimes they make mistakes in the inscription of letter signs. There is an interesting belief in the Rhodope Mountains (a region of extremely influential traditions) in relation to the use of the stamp or even part of the stamp. People there believe that if the stamp in a household breaks into pieces, its parts still have the power to sanctify bread even in their new form. ’Never mind it is
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
25
Prosphora
Просфори. Печати за хляб
остане, пак си служи за боговички.“.Те са пазят, като голямата част остава в дома, а другата се предава на детето, което се отделя от домашното огнище, защото „то е свято нещо“. Ако просфорен печат не се получи в наследство, някога е можело да се купи от църквата, а през 90-те години вече не се продават, а се ползват само стари, като честа практика е да се заемат от съседи при необходимост.
Символи и украса Както вече бе споменато, най-важният символ в порсфорния печат е Агнецът. Той е квадрат, разделен от кръст, в който са изписани буквите ИС ХС , а под тях НИ КА. Квадратът, който се приема за символ на Св. Богородица изобразява копието, с което е разпнат Христос, гъбата и два триъгълника един в друг — стилизирано изписване на гръцките букви МΘ, а над тях отново кръстен знак. При печатите с пет полета знакът на Богородица заема дясното рамо на кръста, а вляво са разположени в квадрат девет триъгълника в групи от по три (чинове). Около тях има слънчеви лъчи, житни класове и др. Понякога квадратите са вписани в кръгове, около които се разполагат розети с плитка резба и други декоративни мотиви. Преобладаващата част от печатите завършва с тесни или широки полета или фризове. Често фризовете са изпълнени с геометрични орнаменти, резултат от прави, коси или зигзаговидни линии, а понякога в тях има триъгълни, правоъгълни, кръгли или елипсовидни мотиви. Някога първите християни рисували по подовете и таваните на каткомбите листа, лози, плодове, гроздове, птици, жътвари, пастири и прочие, т.е. все образи от земеделския живот, срещани и при езическите паметници, но носещи нова символика при християните. Тези ранни символи намират място и върху печатите за хляб от древни времена до днес. Рибата е един от най-често срещани-
26
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
broken, it still can make imprints on ritual bread. If there is half of it, even a quarter of it, it can still serve for consecrated bread”. The pieces are kept and the bigger part remains in the house, while the smaller is given to the child that leaves home because it is something holy. If a prosphora stamp is not handed down in inheritance, it could be bought from the church, while in the 90s they were no longer sold, but only old ones were used and it is a common practice to borrow your neighbour’s when necessary.
Decoration symbols As it was mentioned before, the central symbol in the prosphora stamp is the Lamb. It is square, divided by the cross and there is the inscription of the letters ИС ХС, while below them are НИ КА. The square is considered a symbol of Virgin Mary and represents the cross on which Jesus Christ was crucified, the two triangles — stylized notice of the Greek letters МΘ, and above them there is again a cross sign. In fivefield stamps, the sign of Virgin Mary occupies the right side of the cross, while to the left are placed in a square nine triangles in groups of three (orders). They are surrounded by sun rays, ears of wheat, etc. Sometimes the squares are inscribed in circles, and around them there are rosettes of shallow carving and other decorative motifs. The prevalent part of stamps ends in narrow or broad fields or friezes. Often friezes are patterned with geometrical ornaments, resulting from straight, slanting or zigzag lines, and sometimes there are triangular, rectangular, round or elliptical motifs in them. In the past, early Christians made drawings on the floors or ceilings of catacombs, such as leaves, vines, grapes, birds, reapers, shepherds, etc. — all of them being images of agricultural life, found also in pagan monuments, but acquiring new symbolism in Christianity. They have made use of early symbols also on bread stamps
Prosphora
те символи в периода ІІ — ІV век. Буквите на гръцкото й название образуват израза Иисус Христос Божи Син Спасител. Рибата е символ на св. Евхаристия на св. Кръщение. Като евхаристиен символ в иконописта често е изобразявана на гърба си с панерче, пълно с хлябове и съд с вино. В българската традиционна култура рибата е често срещат символ за декорация на различни предмети. Срещат се и печати за хлябове с форма на риба, както и печати, които отпечатват мотива рибена кост вурху тестото. Агнето е символ на Божия син, когато пророк Исаия видял като Агнец (Ис. 53:7) и за когото св. Йоан Кръстител казва :“Ето Агнецът Божи, който взима греховете на света“ (Йоан 1:29). Кръстът като мотив е познат при множество култури от стари времена, а според християнството е символ, който напомня за изкупителната кръстна смърт на Христа и се изобразява навсякъде в храмовете и върху свещените предмети, одежди, освен върху пода, за да не бъде тъпкан (73 правило на ПетоШестия църковен събор) от ІІІ век. Гълъбът символизира чистотата Божия, той е птицата, в която се въплъщава Светият Дух. Върху някои от печатите за хляб, оформени в горната си част като кръстове, срещаме и сцени от Светото Писание, които са наситени със символично значение. Двуглавият орел, във вариантите като герб на Цариградската патриаршия е често срещан мотив в декорацията на предимно елипсовидни или ромбовидни печати. В митологиите на много народи орелът е представен като символ на мощта и победата, като свещена птица, символ на небето, слънцето и светлината. В народното ни творчество и традиционното изкуство е един от символите на короната на световното дърво. Сравнително рядко върху кръстовете се срещат християнски небесни типажи — херувими или серафими, както и конкретни изображения на светци. Херувимът се изобразява обикновено като ангел с две крила, а Серафимът като ангел с шест
Просфори. Печати за хляб
since time immemorial to date. The fish is one of the recurrent symbols in IIIV century. The letters of its Greek name form the phrase ’Jesus Christ Son of God Saviour”. The fish is the symbol of the Holy Communion table of the Holy Baptism. As a Eucharistic symbol in iconography, it is often depicted with a basket on its back, full of loaves and a container of wine. In Bulgarian traditional culture, the fish is a recurring symbol in the decoration of various objects. There are bread stamps shaped like a fish, as well as stamps that imprint the motif of fishbone on dough. The lamb is the symbol of the Son of God, when Prophet Isaiah saw the Lamb (Isaiah 53:7), for whom John the Baptist says: ’behold, the Lamb of God who taketh away the sin of the world”. (John 1:29) The cross as a motif has been well-known in numerous cultures for many centuries while in Christianity it epitomizes Christ’s redeeming death on the cross and is depicted everywhere in temples and on sacred objects, vestment, except for the floor because people must not tread upon it. (73 rule of the Five-Sixth church council) of III century. The dove symbolises the purity of God, it is a bird in which the Holy Spirit is incarnated. Some of bread stamps shaped in their upper part as cross signs, display also scenes from the Holy Scripture rich in symbolic meaning. The double-headed eagle in the versions of the coat of arms of the Istanbul Patriarchate is a recurring motif in the decoration of mostly elliptical or rhomboid stamps. In the mythologies of many peoples, the eagle is presented as a symbol of power and victory, as a sacred bird, symbol of heaven, the sun and the light. In folklore and traditional art, it is one of the symbols in the crown of the world tree. It is not a common practice to have Christian heavenly characters on crosses — cherubim or seraphim, as well as particular images of saints. The cherub is presented usually as a twowinged angel, while the seraph — as a six-winged angel. The relief images of saints are worked out according to iconographic schemes, given by zographic rules and since 17 century, they have
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
27
Prosphora
Просфори. Печати за хляб
крила. Релефните изображения на светци се изработват по иконографските схеми, указани в зографските ерминии, в основата на които след ХVII век стоят тези на поп Данаиил Хилендарец (1684) и Дионисий от Фурна (1733). Например св. Георги обикновено се моделира като конен воин, убиващ змея. Традиционно в българската дърворезбена пластика присъстват стилизации на цветя, вейки, соларни розети, които имат християнски подтекст, свързан с райските градини, Иисус Христос като слънце на Вярата, огряваща всеки земен кът и пр. Често срещана украса е Световното дърво (Дървото на живота) в различни стилизирани изображения. Дори според част от изследователите наличието на печати за хляб, завършващи в горната си част като кръстове се извежда именно от симбиозата между дървото на живота и кръста. Разбира се, с това изложение не претендираме за цялостно изясняване на доста сложния — и непроучен цялостно до момента — проблем за просфорните печати. Надяваме се, че изложбата ще помогне за систематизирането на събрания в различни музеи и сбирки материал, което е най-вече основа за по-нататъшни търсения, анализи, сравнения със съседните и други православни страни. Дължим благодарност на Йеромонах Юстин от Фотографския архив на Света гора, на колегите от всички музеи, които се отзоваха на молбата ни — Национален Археологически Институт и Музей при БАН, Национален Църковен Историко-археологически Музей, Национална Галерия за Изобразително Изкуство — Крипта, РИМ „Стою Шишков“ – гр. Смолян, РИМ — гр. Варна, както и на господата Велислав Стефанов и Николай Върбанов за предоставените експонати. Благодарим за безкористния професионален труд на фотографа Иво Хаджимишев и за предоставените теренни проучвания на колегата Таня Марева от Смолян. Издаването на каталога, снимките на Света гора и създаването на филма нямаше да бъдат възможни без финансовата подкрепа на Интраком България и София Франс Ауто.
28
С и м в о л и к а
и
р а з п р о с т р а н е н и е
been based on the guidelines of Priest Danail of Hilendar (1684) and those of Dionysus of Furna (1733). For instance, St. George is usually modeled as a horseman, stabbing the dragon. Traditionally, Bulgarian wood-carving includes stylized versions of flowers, twigs, solar rosettes that have Christian implied meaning related to the Garden of Eden, Jesus Christ as the sun of Faith, shining on every nook and cranny on the earth. A recurring decoration is the World Tree (the Tree of Life) in various stylized images. Even some researchers believe that the existence of bread stamps ending in their upper part with cross signs, comes namely from the symbiosis between the tree of life and the cross. Of course, this presentation does not claim to give a thorough insight into the very complex — and yet not exhaustively studied — problem of prosphora stamps. We hope that the exhibition will enable the systematization of the material collected in different museums and collections, which is mostly the basis of further quest, analysis, and comparison with neighbouring and Orthodox countries. We are grateful to Hieromonk Justin from the Photo Archives of Mount Athos, our counterparts from all museums who responded to our request — the National Archeological Institute and Museum at the Bulgarian Academy of Sciences (BAS), the National Ecclesiastical Historical and Archeological Museum, the National Art Gallery — the Crypt, Stoyo Shishkov Regional Historical Museum in Smolian, the Regional Historical Museum in Varna, as well as to Mr. Nikolay Vurbanov and Mr. Velislav Stefanov for the exhibits they provided. We would like to thank to photographer Ivo Hadzhimishev for the selfless professional work and to our colleague Tania Mareva from Smolian for the provided field studies. The release of the catalogue, the pictures of Mount Athos and the film would not have been possible without the financial assistance of Intracom Bulgaria and Sofia France Auto.
