GLOBALIZACIÓN, REGIONALISMO Y SOCIALISMO EN AMÉRICA LATINA

GLOBALIZACIÓN, REGIONALISMO Y SOCIALISMO EN AMÉRICA LATINA

(ГЛОБАЛИЗАЦИЯ, РЕГИОНАЛИЗЪМ И СОЦИАЛИЗЪМ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА)

Eleonora Péncheva Facultad de Derecho Universidad del Suroeste «Neofit Rilski»

En el presente artículo expresamos nuestro escepticismo respecto a la necesidad de relacionar la idea de «la posiblilidad de un mundo diferente» con el fracaso del comunismo en Europa del Este. Se realiza un análisis comparativo de las pretensiones de «universalidad» tanto del marxismo-leninismo como del neoliberalismo. La ideología del socialismo fue impuesta por medio de la dictadura; hoy en día los programas neoliberales también se llevan a cabo con métodos impositivos. El socialismo modelaba nuestro pensamiento, nos enseñaba a pensar «correctamente». Las ideas neoliberales también imponen una matriz respecto a lo que es o no es correcto: no propone disyuntivas ni permite discusiones. Entonces, ¿por qué identificar la búsqueda de un modelo alternativo de «un mundo diferente» con el que proporcionaba el socialismo? ¿Por qué no llamarlo «democrático» y «humanitario»? El comunismo nos enseñó que la gente no suele cambiar con los cambios en las políticas económicas. Ha llegado el momento de reconciliar las leyes de la naturaleza humana –la bondad, la misericordia, la ayuda mutua, la generosidad, la nobleza– con las leyes de la economía. Ya es hora de que el amor al ser humano se convierta en una característica común. Ha llegado el momento de asumir nuestras responsabilidades en la sociedad y crear nuevas normas y leyes. Sólo en tal caso «el mundo diferente» se hará realidad.

296

Естественият процес на регионализмът в Латинска Америка завърши с образуването на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR) през 2008 г. Желанието на американските бизнес-елити за обединение на двата континента и създаването на най-големия икономически блок – АLKA се провали. Времето ще покаже дали държавите ще бъдат оставени да реализират своето континентално обединение. В една пирамидална система, в която върхът от световни елити диктува правилата, реализирането на подобни съюзи отразява човечността на един свят, който искаме да наречем демократичен. Искането за социализъм е обяснимо като опит да се противостои на неолибералната идеология на елитите, но авторът е убеден, че един провалил се в Източна Европа модел едва ли е добра алтернатива дори като име. На опита обаче на преживените грешки и на двата модела ‒ социализъм и неолиберализъм ‒ един друг свят е възможен!

Корените на латиноамериканското недоволство Бедността! Това е отговорът на латиноамериканското недоволство и желанието за регионално обединение. Бедността е най-неприемливият за региона „страничен ефект‖ от неолибералните програми, който ги кара активно да търсят различен от американския модел път. Критериите за бедност постоянно се променят. Световната банка определи в един период праг от два долара на ден за бедните слоеве и от два до тринайсет долара на ден за средната класа. Така през 2006 г. в Аржентина бедните са 11,5%, средната класа е 56,9% и 31,6% са богатите. По същите критерии в Бразилия бедните са 13,3%, средната класа ‒ 57,6% и богатите ‒ 29,1%. (En la región, La Nación, 4 de oct. de 2010 ) Според последните статистики обаче бедността в Бразилия е 57,1%, 32% ‒ средна класа и 7,0% ‒ богати; в Мексико бедността е 56,1%, в Уругвай ‒ 56,4%. в Аржентина - 55,6% , средната класа 34%, и 10,1% са богатите слоеве (En la región, La Nación, 4 de oct. de 2010). „Няма по-добър начин да разберем как политиката на свободния пазар е опустошила Латинска Америка и Карибите, пише «Diario Vea», освен чрез разказите на имигрантите във Флорида ‒ 180 хиляди аржентинци са дошли да търсят работа последните две години.‖ («Diario Vea», 08.11.03. Латиноамериканските

лидери

първи

и

открито

критикуват

последиците

от

неолибералния модел и това не е традиционен „антиамериканизъм‖. Извън идеологическите клишета има разбиране и осъждане на нехуманния характер на една икономическа система,

297

реализираща печалби само за елитите ‒ световни и национални, и маргинализираща цели държави. В историята на Централна и Южна Америка всички икономически обединения между двете Америки нямат очаквания успех. Разминава се с обещанията си „Съюз за прогрес‖, който не се притеснява от регресивните диктатури, а дори ги подкрепя. Провъзгласеният „Нов икономически ред‖ вкарва държавите в такива дългове, че някои от тях продължават да работят само за да ги изплащат. Кредитите се оказват най-ефективният начин за контрол и диктат на местните икономики. Латиноамериканската асоциация за свободна търговия (LAFTA) преживява криза. Латиноамериканската асоциация за интеграция, Меркосур, Обединенията на Андските и Карибските държави изпитват огромни трудности да реализират собствените си програми и да изпълнят задълженията си към международни банки и организации. Илюзията, че благата са за всички, развенча Мексиканската криза през 1994 г. Тя илюстрира резултатите от обединението на неравностойни икономики (Канада, САЩ и Мексико). НАФТА (North American Free Trade Agreement) не донесе очакваното благополучие на Мексико, а петметрова нова „берлинска‖ стена. Живеещите с един долар на ден мексиканци са 2,5%, а 20% – с по два долара на ден (Vicente Fox, 2004). Условията на труд в „свободните зони‖ са непосилни – например нормата за обработването (рязане на конците) на готовите дънки LEI и слагането на етикети е 200 броя на ден. За 60 песос. А реално за три часа се обработват 25 чифта (En México, 24 de agosto de 2003). Протестират срещу неолиберализма Аржентина, Перу, Уругвай («Diario Vea», 08.11.03). Разбираемо е желанието на държавите от региона да създадат регионален пазар, който да не зависи изцяло от външни фактори. Съпротивата срещу АЛКА отрази разочарованието от икономическото и финансово сътрудничество със САЩ. Зад «realpolitik» стоят откровени частни икономически и финансови интереси, толкова могъщи, че националните правителства невинаги се справят с намесата им във вътрешните работи. Единственият начин на боливийското правителство да потуши разпалването на сепаратистки настроения и конфликти е да обяви американския посланик «persona non grata». Зад създаването на военните бази в Колумбия, близо до нефтените провинции на Венесуела, стоят американски бизнес интереси, но Венесуела е обвинявана като причина за милитаризирането на Колумбия (Carlos, 2008). Неолиберализмът не направи икономиките в региона по-устойчиви, темповете на развитие са ниски, голяма част от държавите продължават да са суровинен източник на развитите държави с малки шансове да развият собствени пазари. Експертите на Икономическата комисия към ООН признават задълбочаващото се социалното неравенство:

298

227 милиона или 44% от населението в региона е бедно. В средата на последното десетилетие безработните надхвърлят 16,7 милиона. Реформите, които правителствата са заставени да извършат под натиска на МВФ, задълбочават социалните проблеми: „неблагоприятните икономически резултати, отбелязват експертите на ИКЛАК, обхващат всички държави‖ (CEPAL. Desarrollo... 2004:61). Създаването на АЛБА (Alternativa Bolivariana para los pueblos de Nuestra América (ALBA) е надеждата за ново сътрудничество на базата на справедливост, взаимопомощ, приятелство и създаването на един по-висок стандарт. Опитът за откъсване от стратегическите планове на Белия дом става повод за преследване на „популистите‖ – Боливия, Доминиканскта репулика, Куба, Никарагуа, Хондурас. Те отново са наричани „непослушни‖, „създаващи проблеми‖, „диктаторски‖, постоянно укорявани и обвинявани. Демонизирането на Уго Чавес трябва да попречи на останалите държави да следват модел, различен от неолибералния. Той пръв заявява, че „неолиберализмът е виновен за унищожаването и разпадането на света, но ние не се борим против причините; 40 години говорим едно и също, а светът потъва във все по-големи проблеми, във все по-големи бедствия и войни‖. Уго Чавес разкритикува нехуманния характер на неолиберализма и необходимостта от „нова етика, нов морал и ново поведение, за да живеем като братя ... защото утре може да е прекалено късно‖ (Chaves, 2 de septiembre de 2002). Както иронично отбелязва в свое интервю Е. Галеано : „О, да, Чавес е демон, защото два милиона ограмотени венесуелци се възползват от най-важното природно богатство на света – петрола‖. Международните финансови центрове контролират всички възможности за социални реформи, за да не изтичат пари за „ненужни‖ дейности като здравеопазване, образование, социална защита. Това е явно нарушаване на основните човешки права от управителите на „глобалната държава‖, но именно развиващите се държави се критикуват за нарушаване на човешките права. Решенията на глобалните елити не се оспорват, но намесата им във вътрешните работи на държавите ограничава всяка възможност за самостоятелни стратегически планове и решения. Тъй като неолибералният модел означава „всичко на пазара‖ и „всичко за продан‖, войните и конфликтите стават доходоносно перо на производителките на оръжие. Опитите да се морализират войните или да се преименуват като „превантивни‖ принуждава „държавите на демокрацията‖ да си търсят съюзници, с които да разделят военната отговорност и насилието. Това, разбира се, не се отнася за икономическите и финансови печалби. Десетки държави са заставени да воюват в „демократични военни‖ съюзи срещу икономически и финансови обещания и заради илюзорни демократични идеали. Като превръща Колумбия в своя военна база, Белият дом принуждава съседните държави да се милитаризират, макар историята да е доказала, че с недемократични методи се реализират само недемократични цели.

299

Нехуманният неолиберализъм и Анти –Давос Латинска Америка иска „глобализация с правила‖. „Къде се дебатира бъдещето ни? То се дебатира в Групата на Осемте и къде е нашият глас?‖ – пита президентът на Чили (20002006) (Lagos 2002). Масите (и дори държави) се превръщат в глобално излишни, на които елитите внушават, че „добрите и умните‖ правят пари, а останалите са „глупави и неудачници‖. Елитаризирането на печалбата внушава някакви „висши‖ човешки качества, които „недостойните‖ бедни нямат. Никой не отчита фактора „създаване на условия‖ за реална конкуренция. В историята няма следствие без причина. Днешните условия в Латинска Америка са създавани повече от сто години от предишните елити. Ние четем докладите на Римския клуб, в които „най-главният враг на човека е човекът‖, но не знаем нищо за решенията на Билдерберг – как лидерите определят условията за бизнес и решават на коя държава колко, кога и как да се даде. Алтернативата за „друг свят‖, различен от неолиберализма, се обсъжда на Световните социални форуми. На деветия в Белем, Бразилия (2010,) президенти на латиноамериканските държави подкрепят активисти от цял свят и изразяват ясно становището си за световните проблеми. Президентът на Боливия Ево Моралес, Уго Чавес на Венецуела, Рафаел Кореа на Еквадор, Фернандо Луго на Парагвай, Луис Инасио Лула да Силва на Бразилия дискутират алтернативното търсене на един различен икономически модел. Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва подкрепя лозунга „Друг свят е възможен‖ и подчертава колко е важно да се търси „нов ред‖, „нов модел на производство и потребление, който да е екологично устойчив‖. Президентът на Еквадор Рафаел Корея определя неолибералната икономическа система, като функционираща „на базата на алчността и егоизма‖, затова трябва да се търсят алтернативи. „В Еквадор, заявява Р. Кореа, ние решихме да устоим на неолиберализма и да скъсаме с този модел на развитие‖. „Ако хората по света не са в състояние да погребат капитализма, капитализмът ще погребе земята‖, е убеден боливийският президент Ево Моралес. Той предлага световни кампании за реформиране на Съвета за сигурност на ООН, за Нов международен икономически ред и програма за опазване на околната среда. Той подчертава, че на Световния социален форум се среща другият свят, който е „алтернативата и силата за промяна‖. Президентът на Парагвай Фернандо Луго изразява увереността на своето прогресивно правителство, че борбата на социалните движения е голямата подкрепа, „която може да осигури промяна в нашия регион‖. Председателят на Боливарска република Венецуела Уго Чавес заявява, че „социализмът е единственият начин да се спаси планетата‖. На континента текат еволюционни промени: „Революцията вече не е в партизанските колони – това е нова

300

революционна вълна, нова ера и ние сме наясно с нуждата от дълбоки структурни промени‖. Деветата среща на Световния социален форум обединява около четири хиляди социални движения в 150 страни от всички континенти (FSM 2009). Една сериозна причина, за да се преосмисли моделът на управление на световната икономика.

Регионализъм Реалностите се променят бързо. Днес регионализмът се превръща в алтернатива на пирамидалния модел. Регионалните центрове могат да предложат по-реална перспектива на народите си. Водени от своите специфични ценностни ориентири и геополитически характеристики, хората могат да реализират свои регионални производства, за които имат потенциал и възможности. Постижимите цели на регионалните блокове могат да реализират един много по-висок от сегашния стандарт. Вместо илюзорната „рокфелерова‖ мечта, обещавана на всеки, достигането на реални печалби от регионален мащаб са възможно бъдеще. Дванадесет държави подписват на 23 май 2008 г. Договора за създаване на Съюза на южноамериканските нации (УНАСУР): Аржентина, Боливия, Бразилия, Чили, Колумбия, Еквадор, Гвиана, Парагвай, Перу, Суринам, Уругвай и Венецуела. Бразилия е домакин на втората среща на държавните глави, през септември 2005 г., която е обявена за първата среща на върха на CSN. Южноамериканската общност на нациите е с площ 17 милиона кв. км. и с около 380 милиона жители: „ще бъде петата по големина икономика с БВП от 1,2 трилиона долара‖, както заявява президентът Алехандро Толедо при откриване на заседанието. „Ние сме решени, заключава президентът Лула да Силва, да реализираме мечтата за интеграция и единство‖. Основният въпрос, който стои пред UNASUR, е дали ще бъде оставен от световните елити да функционира относително самостоятелно. Откъсването на ресурси, отдавна включени в плановете на глобалните финансови центрове, означава преразглеждане на стратегиите. Контролът на финансовата пирамида се упражнява от няколко фамилии, така че бъдещето на регионализма в Латинска Америка зависи от добрата им воля. А проявата на добра воля е израз на висши човешки качества – на състрадание, благородство, уважение и любов към хората, на грижа за човечеството. Точно тук се изразява голямото противоречие на нашия свят – налице е един нехуманен модел на управление на икономиката, с който очакваме да строим хуманно общество.

301

„Социализъм на ХХІ век‖ Нашият социалистически опит в Източна Европа се провали и с него девалвира името „социализъм‖. Привилегията на преживелите социализма обаче е, че имаме база за сравнение. Имаме опит – социален, политически, икономически, идеологически, който ни позволява да видим повтарящи се събития и модели в историята. Когато един модел с е провалил, той трудно става отново знаме. Нас ни манипулираха с идеологията на бедните – марксизъм-ленинизъм. В името на едно митично „розово‖ бъдеще. Неолибералният модел ни манипулира с идеологията на богатите – в името на митично „рокфелерово‖ утре. Социализмът експлоатираше човешката ни доброта и искрената ни вяра във възможното добро. Хората, които отдаваха ентусиазма си за „строителството на социализма‖, нямаха представа какво мислят елитите, които управляваха обществото. Неолиберализмът експлоатира надеждата за бъдещо благоденствие и отново народите не познават истинските планове на елитите. Марксизмът-ленинизмът се изповядваше като универсална истина. Неолибералната идея също се проповядва като универсална. Налагането на социализма ставаше с диктатура на пролетариата. Диктатът на глобалния елит е силов и агресивен. Социализмът моделираше мисленето ни с общи модели – възпитаваше ни в „правилно мислене‖ – това – да, това –не. Индивидът трябваше да се подчинява на общата матрица – мислиш и действаш като всички – различните са „лоши‖ и пречат. Неолибералната идея ни внушава нова матрица на мисленето: кое е правилно и кое не, не ни дава избор, не позволява дискусии – пазарът е „доброто‖, държавата – „лошото‖. Социалистическата идея се защитаваше от стотици научни институти. Никой нямаше право да я оспорва. Всеки опит да се критикува социализмът се наказваше като предателство спрямо родината. Мисленето в унисон е най-лесният начин за тоталитарно управление и контрол. Неолибералната идея е като ленинизма – никой не бива да я критикува. Тя е обсебила умовете на хиляди учени и те не могат (или не искат) да измислят друг икономически модел,

302

който да защити поне половината от човечеството – да му осигури достоен живот, ако не благоденствие. Не е ли странен този отказ на западните политици да се търсят алтернативни модели? Още по-странно е хиляди западни учени да мислят еднакво, да възхваляват пирамидалния модел на икономика и да не се смущават от бедността и нещастието на милиони хора, които той предизвиква? Неолиберализмът се налага тотално на всички развиващи се държави. Всеки опит да се оспори неолибералната идея се наказва като измяна към глобалната държава – определя се като „популизъм‖, „антиглобализъм‖ и „антидемократизъм‖. Кои са истинските популисти? Правителствата на развиващите се държави, които искат да използват своите национални ресурси за собствения си народ? Или глобалните елити, разпореждащи се с богатствата на планетата и залъгващи масите, че благата са възможни за всички. Някой ден. Ние, преживелите социализма, можем да различим манипулирането на умовете. Идеализирането на печалбата и активирането на алчността, егоизма, високомерието не водят към еволюция на човешки качества. Комунистическата идея за равенство е невъзможна и не се реализира с партийни програми – този опит вече е в историята. Човек не става съвършен защото изпълнява партийна задача. Равенството не се постига с живот в социална матрица – еднакви желания, еднакви заплати, еднакви потребности, еднакви почивки, еднакви забавления... Животът в схема не е свобода, а несвободни хора не могат да създадат свободно общество.

Един друг свят е възможен Всеки социален модел отразява характеристиката на своите членове. Цялото се състои от единиците, техните качества определят качеството на обществото. Промяната на един социален модел започва с промяната на неговите индивиди. Един Спартак провокира въстание, но робството се отрича с достатъчно количество „спартаковци‖. Те променят хода на историята, като събуждат робското мислене и предопределят ново поведение. Социализмът и капитализмът не могат да са цел и посока на човешката история, защото си приличат. Те не разкриват духовната природа на човешката еволюция и не правят хората щастливи; макар материалното благополучие на средната класа да създава илюзията за щастие.

303

Социализмът се опита да провокира, но не можа да обясни знанието за духовната природа на човека. Без това разбиране не можем да построим пълноценен свят. Духовността не е в писането на стихове или музика. Наложената материализация на битието и битката за придобивки, измислените като цел икономически ценности и дуалността на света правят трудно осъзнаването на индивида като висше духовно същество, притежаващо космичен потенциал. Липсата на добродетели у хората се проявява в изкуствено величие и в изкривена представа за света. Гонитбата за печалби не оставя време да опознаем вътрешната си природа и своето място във вселената. Ние сме отговорни за света, в който живеем. Променяйки себе си няма да позволим да ни манипулират и контролират. Духовността е осъзнаването на висшата човешка цел, която е извън материалния свят – придобиване на духовно-душевни качества, които го издигат над животинския аспект на природата. Духовността означава живот според духовните закони. (Пенчева, Историята, 2002). Човеците на са производна на капитализма, а на собствената си воля за промяна. Капиталистическите закони ни осигуряват високи печалби за сметка на ниска нравственост. Знаем как да станем богати, но не знаем как да станем Човеци. Време е законите на висшата човешка природа

– доброта, състрадание,

взаимопомощ, великодушие, благородство да не бъдат „нарушение‖ на икономическия закон. Време е човеколюбието да стане основна характеристика на битието ни. Време е да поемем отговорността си за живота и да създадем други правила. И тогава един друг свят ще бъде възможен.

Литература

CEPAL (2004): «Desarrollo productivo en economías abiertas». Santiago de Chile, 11 de jun., p. 61. ESCUDÉ, Carlos (2008): «La hora de América del Sur», La Nación, 22 de oct. Versión electrónica: http://www.lanacion.com.ar/nota.asp?nota_id=1061856&high=UNASUR. «Devastada América Latina y el Caribe. En la región, un sector en ascenso», Diario Vea, 8 de nov. 2003,

Venezuela,

Lunes

4

de

oct.

vwww.lanacion.com.ar/nota.asp?nota_id=1311078.

304

de

2010.

Versión

electrónica:

Op

CHÁVEZ, Hugo (2002): «El neoliberalismo es el culpable de los desastres del mundo», Diario Vea, 08.11.03, Venezuela (Discurso pronunciado durante la Inauguración de la II Cumbre Mundial Sobre el Desarrollo Sustentable, Johannesburgo, 2 de sept.). «En México, la persistencia de la pobreza en amplios sectores crea mala imagen para las reformas pro Mercado», The New Yorc Times News Service, 24 de ag. de 2003. Versión electrónica: www.lanacion.com.ar/nota_id=521646. ESCUDÉ, Carlos (2005). «La hora de América del Sur», La Nacion, 22 de oct. de 2008. Publicado en

edición

impresa.

Versión

electrónica:

http://www.lanacion.com.ar/nota.asp?nota_id=1061856&high=UNASUR. «Mercosur creará Fondo Social Еspecial para atacar la pobreza», 15 jun. Versión electrónica: http://www.tiwy.com/read.phtml?id=355&mode=print. MOLINA RAMÍREZ, Tania (2005). «El rechazo al neoliberalismo», Diario Vea, 08.11., Venezuela. Versión electrónica: http://www.diariovea.com

305